Ако войната в Залива продължи, се очертават в ЕС лимити на горива и дори режим на тока!

Ключови думи: горива, криза в близкия изток, европа, режим на тока

На 01.04.2026 г. кворумът се разпадна и не се проведе втора точка от дневния ред на извънредното заседание на НС за изслушване на служебния министър на финансите Георги Клисурски и служебния министър на икономиката и индустрията Ирина Щонова за мерките за ограничаване на нарастването на цените на горивата в страната. Това е показателно, че народните представители слабо се интересуват от проблемите на хората и на бизнеса в условията на извънредна ситуация на пазара на горивата, вследствие на неясния изход от войната в Персийския залив. Министрите следваше да отговорят преди всичко какви ще бъдат по нататъшните мерки на правителството, които следва да бъдат в унисон с препоръките на комисаря по енергетика на ЕС и МАЕ, тъй като досегашните мерки съвсем не са достатъчни!

Наистина, пакет от мерки на стойност около 100 млн. евро изготви правителството, като с тях частично се опита да отговори на кризата в района на Персийския залив и отражението ù върху гражданите и бизнеса в България. Те обаче са крайно недостатъчни и само с тях не е възможно да бъде оказана ефективна помощ в индустрията, енергетиката, земеделието и транспорта. В останалите страни от ЕС помощта от страна на правителствата им е по-значителна и с нея в тях е възможно да бъде предотвратена в голяма степен инфлационна спирала, с оглед да няма пренасяне на напрежение по веригата на доставки и жителите им донякъде да запазят покупателната си способност. У нас няма ясна визия за продължението на тези мерки и независимо, че в МС се създава и още един щаб, то той едва ли може да спомогне да се редуцира инфлацията. Замисълът по принцип е добър. Този щаб би трябвало да контролира активацията на различните мерки и ще се следи за непазарно поведение по веригата на доставки в тясна координация с частния сектор и потребителските организации. Същевременно новият щаб в голяма степен ще дублира дейността на трите контролни органа, предвидени със Закона за въвеждане на еврото в България (НАП, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията), както и на създадения впоследствие Координационен център в тази връзка, начело с председателя на Държавна комисия по стокови борси и тържища. Твърде вероятно е изброените щабове, центрове и комисии да прехвърлят отговорността за недобре свършената работа помежду си и резултат от тяхната дейност по отношение на снижаване на инфлацията в полза на потребителите особено да няма!

Правителството допусна грешка, с което лиши фиска от стотици милиони евро, които може да са над милиард евро, като отложи увеличението на ТОЛ таксите - от април за месец юни, с което освен на българските превозвачи, подпомогна и хилядите чуждестранни превозвачи, които ще се възползват от едни от най-ниските ТОЛ такси в Европа. МС трябваше да компенсира българските собственици на транспортни фирми със сумата на увеличението на ТОЛ таксите, а чуждестранните превозвачи (в пролетния и в летния сезон трафика на чуждестранни тирове през България е засилен) да ги заплащат в пълен размер и в държавния бюджет да постъпят значително повече приходи.

В Решението на МС са налице и позитивни мерки, като обстоятелството, че Българската агенция по експортно застраховане (БАЕЗ) до предостави нова схема за разсрочване на вноските по лизинговите задължения на компаниите. В интерес на земеделския бизнес е предложението да се изтеглят по-рано плащанията към производителите в сектор земеделие, за да проведат безпрепятствено сеитбата. Планира се да намали и акциза на горивата за земеделските производители, но не е ясно с колко! Не е ясно и каква ще бъде допълнителната субсидия за транспорт в отдалечени райони, а тя е особено необходима за техните жители и следва да бъде в по-значителен размер, предава trud.bg.

Правителството следва в следващия пакет от мерки да подпомогне в значително по-голям размер: лицензираните транспортни фирми, Централния кооперативен съюз, който снабдява често и с подвижни магазини (в микробуси и каравани) малките населени места и вместо един път седмично, това следва да е поне три пъти на седмица, а също и общинските дружества за градски транспорт, които също са недофинансирани, а с по-високите цени на горивата ще бъдат принудени да съкращават шофьори и курсове.

Активна е и мярката, с която се подпомагат с 20 евро на месец най-нуждаещите се физически лица. Тази мярка е крайно недостатъчна и предизвиква много крайни реакции (подигравки) и въпроси. Все пак тя е някаква макар и малка стъпка в подпомагането на една сравнително малка група от населението. Правилно е, че пари за компенсации се предоставят не на всички собственици на леки автомобили („на калпак“), а само на най-нискодоходните граждани. Тази мярка е значително по-справедлива (макар и недостатъчна) от въведените в други страни от ЕС тавани на цените на горивата (а и на храните) а също и тавани на надценките и е положително, че МС не се подведе по техния негативен опит в тази насока.

Електроенергията за битовите потребители у нас е фиксирана и не се предвиждат компенсации за тях. Ето защо е правилно, че правителството приоритизира в пакета от мерки - бизнесът. България ще е първата страна в ЕС, в която ще започне прилагането на схема за подпомагане на енергийно интензивните индустрии.

Енергийно интензивните компании ще могат да получават подпомагане в размер на до 50% от използваната от тях електроенергия при цени над 63 евро на мегаватчас. Схемата ще действа ретроактивно от 01.07.2025 г. Небитовите потребители на ток (вероятно хлебопроизводители, млекопроизводители и др.), би следвало да продължат да предлагат стоките и услугите си на цени, които не стимулират инфлацията. От тези компенсации следва да се ползват и от болници, културни и научни институции и училища.

Визираните мерки са в рамките на възможностите на удължителния бюджет. По принцип те се отнасят за най-нуждаещите се, както по отношение на физическите лица, така и по отношение на фирмите. Това обаче е крайно недостатъчно и поради това служебният кабинет задължително следва да подготвя проектозакон за редовен бюджет за 2026 г., който е възможно да бъде приет непосредствено след конституирането на ново НС. Ето защо в твърде неподходящ момент служебното правителство похарчи не твърде разумно голям бюджетен ресурс и отпусна 17,3 млн. евро за Украйна. Остава открит въпросът кой разход е по-належащ за българския гражданин?

Предпоставките за нов пакет от мерки на правителството са налице. Според директора на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол от началото на военния конфликт на САЩ и Израел срещу Иран, поради блокирането на Ормузкия проток и атаките срещу енергийна инфраструктура, вече са загубени над 12 милиона барела петрол. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен призова страните членки да предприемат мерки за намаляване на използването на петрол, газ и горива и да се подготвят за продължително прекъсване на енергийните доставки заради войната с Иран, а също препоръчва да се ограничат пътуванията с кола и самолет. Страните следва да се подготвят за продължително прекъсване на енергийните доставки. На практика подобни мерки са призиви към гражданите да ограничат пътуванията с автомобили и самолети, за да се запази гориво за по-неотложни нужди, както и засилен мониторинг и обмен на информация между страните от ЕС, а също и отлагане на несъществени ремонти в рафинериите и по-широко използване на биогорива. 

Засега едва ли ще се стигне до въвеждане на извънредни мерки, като през седемдесетте години на ХХ в., когато бе разрешено да се ползват леки автомобили само в определени дни от седмицата и купонни системи! С оглед предотвратяване на евентуален недостиг на горива у нас, екстрено следва да се постави от правителството на България пред ЕК въпроса за временна дерогация на санкциите срещу Русия, с оглед осигуряване на сигурни доставки. Нашата страна внася петрол от Казахстан и Азербайджан (те имат ограничен капацитет) от руско пристанище на Черно море, което е вътрешно море. До българските пристанища нямат достъп супертанкери, а те следва да се претоварват край бреговете на Турция, което е твърде скъпо от една страна, а от друга са налице предпоставки за замърсяване на околната среда. Също бяха повишени само през последната година пет пъти таксите за преминаване на протоците Дарданели и Босфор, което прави вноса на петрол извън Черно море доста по-скъп, а дериватите от него - по-трудно продаваеми. На горивата от Лукойл Нефтохим частично разчитат и две съседни страни от ЕС и още няколко - извън ЕС. Ето защо ЕК следва да вземе това предвид и както е направила изключение за вноса на руски петрол за Унгария и Словакия, така следва да ги стори и за България. В случай, че това не стане и то незабавно, то ако продължи войната по-дълго, не е изключено да станем свидетели на график за използване на автомобили само в отделни дни от седмицата и купони за горива през лятото у нас?!