Морето носи огромна заплаха: готови ли сме?

Ключови думи: щормови нагони, морско ниво, крайбрежни наводнения, Европа, европейски брегове, екстремни морски нива

Границата, която дълго време е служила като ориентир за риска по европейските брегове, може да се окаже подвеждащо ниска. Нови научни изследвания сочат, че при щормови нагони и бурни приливни вълни морето по крайбрежието на Европа е способно да достигне нива, които са средно с около 20% по-високи от досега наблюдаваните максимуми. На някои места разликата може да стигне и до 1 метър, което вече не е просто статистическа подробност, а реален проблем за крайбрежната защита, инфраструктурата и населените места.

Щормовите нагони са сред най-опасните крайбрежни явления. Те се образуват, когато ниското атмосферно налягане и силните ветрове изтласкват големи количества вода към сушата. Именно тези събития често стоят зад най-сериозните крайбрежни наводнения, защото комбинират динамиката на бурята с рязко повишение на морското ниво в кратък период от време. Когато подобно явление съвпадне с прилив или с вече повишено ниво на морето, натискът върху бреговите защити става още по-голям.

Първото от цитираните изследвания, публикувано в Journal of Geophysical Research: Oceans, показва, че най-екстремните, но физически възможни събития по европейските брегове могат да надхвърлят историческите максимуми много по-често и много по-силно, отколкото подсказват наличните наблюдения. Учените обръщат внимание и на друг важен извод. Несигурността при оценката на много редки събития може да бъде значително намалена, включително при сценарии с 500-годишен период на повторяемост. Това означава, че част от досегашната неяснота около най-лошите сценарии вече не може да служи като удобно оправдание за отлагане на мерки.

Второто изследване, публикувано в Environmental Research Letters, отива още по-далеч. Чрез използването на 525-годишен синтетичен архив учените стигат до извода, че Германия, Нидерландия и западното крайбрежие на Великобритания са сред зоните с най-висок риск. Там са възможни щормови нагони, които да надминат историческите екстреми с повече от половин метър. Това е разлика, която има пряко значение за диги, пристанища, крайбрежни пътища и ниско разположени градски райони.

Точно тук се променя и смисълът на думата "безпрецедентно". Досега тя често се използваше, за да опише нещо, което не е било регистрирано в наличните записи. Новите оценки обаче показват, че самият исторически архив може да е твърде кратък, за да даде надеждна представа за истинския максимум. С други думи, това, което не е виждано досега, не означава непременно, че е малко вероятно.

Този извод има сериозни последици за начина, по който европейските държави планират защитата на бреговете си. Ако диги, пристанища и градска инфраструктура са проектирани на базата на остарели представи за екстремните нива на морето, рискът те да се окажат недостатъчни при бъдеща голяма буря става напълно реален. Разликата между най-високото наблюдавано ниво и най-високото физически възможно ниво може да се окаже именно онази критична дистанция, която определя дали една защита ще издържи, или ще бъде прехвърлена.

Историческият максимум вече не изглежда като сигурен таван на риска. Все по-ясно става, че той е по-скоро предупреждение, че морето има капацитет да стигне още по-високо. А когато следващата голяма буря удари европейските брегове, най-важният въпрос няма да бъде дали водата следва архивите, а дали защитите са подготвени за нещо отвъд тях.