Петък 13 март 2020 г. Помните ли ужаса, който промени живота ни

Линейките, дошли за поредния пациент в тежко състояние, в центъра на Бургас бяха стряскащи в началото, а след кратко време статистиката за жертвите се превърна в ежедневи

Ключови думи: ковид, извънредно положение, годишнина, флагман

Има дати, които не просто остават в календара. Те разрязват времето на две. Такава дата за България е 13 март 2020 г. Петък. Ден, в който страхът спря да бъде нещо далечно от телевизора и влезе в домовете, училищата, офисите и болниците. На този ден Народното събрание обяви извънредно положение на територията на цялата страна, считано от 13 март до 13 април 2020 г. 

Единодушно с 201 депутатски гласа: България официално е в извънредно положение

Само два дни по-рано, на 11 март 2020 г., Световната здравна организация определи разпространението на COVID-19 като пандемия. Това даде ясен знак, че светът влиза в криза без ясен хоризонт и без готов сценарий за изход. България не остана встрани. Решението от 13 март превърна глобалната тревога в местна реалност. Изведнъж думите карантина, изолация, дистанция и забрана станаха част от всекидневния език. 

В рамките на часове животът започна да се променя. Училищата затвориха и преминаха онлайн. Театрите и кината изгасиха светлините. Ресторантите и баровете спряха работа. Улиците на градовете опустяха. Хората започнаха да се поздравяват от разстояние - през прозорци и врати.

Държавата въведе серия от мерки. Пътуванията бяха ограничени. По входовете на областните градове се появиха контролно пропускателни пунктове. Болниците се подготвяха за вълна от пациенти. Думата карантина се превърна в ежедневие.

COVID-19 постави на изпитание здравната система, икономиката и обществото. Хиляди фирми спряха работа. Цели сектори останаха без приходи. Медиците се оказаха на първа линия в битка с непознат вирус.Шест години по-късно споменът за този петък 13-и остава силен. Не само заради политическото решение.

Шест години по-късно споменът за онзи петък 13-и остава жив не заради сухата дата, а заради усещането. Хората помнят усещането за несигурност. Помнят празните булеварди, празните класни стаи, КПП-та по входовете на градовете, новините за затворени граници и непрекъснатите брифинги на здравните власти. Маските, които първо будеха недоумение, а после се превърнаха в норма. И... ваксините, за които до ден-днешен има разнопосочни мнения.

Пандемията остави тежки последици. Хиляди загубиха близки. Обществото преживя дълъг период на страх, ограничения и разделение. В същото време кризата показа и друго. Колко бързо светът може да се промени. И колко крехък се оказва редът, който хората приемат за даденост.

13 март 2020 г. остава дата, която напомня един прост факт. Един ден стига, за да се промени животът на цяла държава завинаги.