Да живее красотата! И обратния ефект при спирането на микродозата с отрова

През Викторианската епоха идеалът за красота е бил съсредоточен върху бледата, почти прозрачна кожа, която е символизирала висок социален статус и изтънченост

Ключови думи: арсеникови вафли, Викторианска епоха, арсеник и красота, бледа кожа, история на козметиката, Щирия, опасни модни практики, токсична козметика, история на женската мода

Бледата кожа е била един от най-търсените белези на женската красота през Викторианската епоха. Точно в тази среда се появяват арсениковите вафли. Те са били продукт, рекламиран като средство за по-чист тен, по-светло лице и прикриване на лунички, пъпки и други кожни несъвършенства. Зад обещанието за по-изящен външен вид обаче стои една от най-опасните модни практики на XIX век.

Арсениковите вафли са били представяни като път към „изрядно чист вид на лицето“, а модата е била подсилена от разкази за жители на австрийската област Щирия, които приемали малки количества арсеник и вярвали, че това им помага за издръжливост, по-леко дишане в планината и по-свежа кожа, предава GoGuide.

Историческите данни потвърждават, че такива продукти действително са се продавали масово. В колекцията на Smithsonian Institution се пази продуктът Dr. Campbell’s Arsenic Complexion Wafers, датиран от 1890-те до началото на XX век. Описанието на музея го определя като препарат за избелване на лицето, което показва, че арсеникът е бил търгуван не само като отрова, а и като част от пазара за разкрасяване, съобщи Smithsonian Institution.

Историята на т.нар. „арсеникоядци“ от Щирия също има документиран произход. Медицински и исторически публикации проследяват темата до 1851 г., когато швейцарският лекар и пътешественик Йохан Якоб фон Чуди описва практиката в медицински текст. По-късни изследвания отбелязват, че хората в региона свързвали малките дози арсеник с физическа издръжливост и определен външен вид, но твърденията за полза са останали в сферата на тогавашните вярвания, а не на безопасната медицина, предава Hektoen International.

Продължителният прием може да доведе до анемия, увреждане на кожа, коса, нервна система и вътрешни органи. Така търсената бледност не е знак за здраве, а за отравяне. Именно затова спирането на подобни продукти често е било описвано като „обратен ефект“ и то не защото арсеникът лекува, а защото вече увреденото тяло губи изкуствено поддържания външен вид.

Историята на арсениковите вафли показва един стар, но познат и днес модел. Когато обществото превърне външния вид в социално условие за успех, пазарът бързо предлага опасни решения с красиви обещания. 

Подобен и много задълбочен проект, беше заложен и във филма "Жената Котка", умело изигран от Холи Бери. Там конкретна подмладяваща серия крем, действаше безотказно, но после при спиране на употребата резултата от стареенето е наистина интензивен .  

Викторианската мода го е направила с арсеник, през вековете е имало хиляди модни похвати, перуки, корсети, та дори и малки живи рибки, които се поглъщали за да изядат излишните мазнини директно от стомаха. В днешно време, не сме се получили от историята на модата. Която ни припомням, че сяка „бърза“ формула за красота трябва първо да мине през въпроса за цената, която тялото плаща.