Колко човека може да приюти "подземния Бургас", ако тук избухне война

На територията ни има общо 30 регистрирани скривалища, но част от тях са в много лошо състояние

Ключови думи: бургас, колективни средства за защита, бомбоубежища, скривалища, къде са, морската градина, в какво състояние са

Около 30 са местата за укриване в Бургас, познати в градския фолклор като „бомбоубежища”. Това показа проверка на Флагман в регистъра на МВР при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Те са разделени условно на три категории - такива, които се поддържат и управляват от МВР, от Общината и от частни собственици. Но докато официалната публична информация сочи за приблизително 30  „бункера”, то реално са малко повече, защото не всички са в този списък.

Наш надежден източник довери, че капацитетът на всички колективни средства за защита е за около 30% от населението на града. Това означава, че съгласно последното преброяване от 2021 г., те побират приблизително 60-65 хил. човека. Така е и по наредба. Истината обаче е, че много голямата част от тези подземни съоръжения са практически изоставени. А реалният им капацитет, ако изключим възможността хората буквално да се тъпчат вътре изправени, е значително по-малък - приблизително двойно.

13 от обектите се стопанисват от МВР и по-точно от ГДПБЗН. 4 са общински, докато 10-12 са частни - държат се от различни ведомства, под чиито административни сгради се намират скривалищата. Макар от години никой да не е виждал как изглеждат те и в какво състояние реално са, Флагман разполага с кратка разбивка. Малка част от съществуващите такива са годни за ползване веднага. 

Според наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита (КСЗ, както се наричат по принцип т.нар. „бомбоубежища”, бел.а.), тези от тях в Бургас и навсякъде, които са под надзора на МВР чрез ГДПБНЗ, трябва да се поддържат по стриктни правила. Има и изисквания какви характеристики трябва да имат те, за да са готови да се ползват при нужда и при заплаха от бомбена, химична, радиационна или биологична атака. 

Всяко скривалище има изготвен паспорт, който се съхранява в регистъра на ГДПБЗН. Има и отчетен картон, като МВР поддържа база от данни с информация за КСЗ-тата в страната на регионален принцип. 

Същата наредба дефинира и начина на поддръжка. Бункерите трябва да се поддържат от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете или от собствениците. В този смисъл всяко скривалище трябва да има изготвена план-схема, отразяваща архитектурното разпределение на помещенията, вътрешните и външните мрежи за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и изключващите ги устройства. По тази тема, повечето скривалища в Бургас разполагат с част или всички от тези изисквания. Проблемът е, че по-голямата част от тях не се поддържат и реално са в окаяно състояние. 

Според наредбата ГДПБЗН и останалите институции, които отговарят за контрола на скривалщата, трябва гарантирано да ги инспектират поне два пъти в годината. Това касае както състоянието на строителната конструкция, така и оборудване, общата херметизация и температурно-влажностния режим. Практика показва, че това рядко се изпълнява. 

Важна част от функционирането на убежищата е филтър-вентилационната уредба, която не позволява потенциално замърсен въздух отвън да влиза във вътрешността. Прегледи на тези системи трябва да се извършват поне вендъж на 3 години. Това на места се изпълнява, на други не толкова, по информацията, с която Флагман разполага. Но сега по същество.

Къде се намират скривалищата в Бургас?

3 входа има в Морската градина на Бургас. Целият парк, в историческата му част около Гъбката и Морското казино, има подземно ниво, което е мащабно по размери. При ремонта преди няколко години, единия вход - този до фонтана под Морското казино, беше затворен. Останалите два се намират зад Гъбката и в района на паметника на Пушкин, като второто представлява по-скоро шахта за поддръжка, но все пак може да се ползва при нужда. 

Залите долу са доста големи. От входа при Гъбката има два разклона с коридори, отрупани с пейки - на юг и на изток. По двата коридора, по наша информация, има големи зали, които обхващат терена между детския кът и най-малко Охлюва. Има и коридор, който води в посока север - към паметника на Пушкин. Състоянието на това, може би най-голямо бомбоубежище в Бургас, не е оптимално, но би било сравнително лесно то да бъде върнато в порядък. Не е наводнено.

Подземно кафене и 12 тематични галерии ще има в бургаското бомбоубежище (СНИМКИ)

Сравнително голямо скривалище има под сградата на „Енергото” на ул. „Александровска” при кръстовището с бул. „Иван Вазов” - то е в прилично състояние.

Малко по-западно има друго скривалище - под сградата на Старата поща, което също е сравнително поддържано. 

На самата главна пешеходна улица „Александовска” има още най-малко 3 скривалища, но информацията за тях е оскъдна. Доколкото е известно те влизат в категория „частни” - тоест намират се под жилищни сгради. В този смисъл тяхното състояние е неизвестно, но много вероятно - окаяно. Практически това представляват големи мази, строени заедно със старите сгради в тази част на града, които са издигнати в условията на приключила тъкмо Втора световна война и продължаваща Студена война. 

Убежища има и по на север - под сградата на Билкова аптека. То е сравнително малко, но функционално. До информация за състоянието му не успяхме да достигнем. 

На бул. „Демокрация” в района преди и след Турското консулство има още две убежища. Те са от частен тип, в жилищни сгради. 

Скривалище има и под сградата, където се помещава р-т „Златна рибка”.

Сравнително голямо скривалище, което реално ще бъде най-доброто в Бургас съвсем скоро, има под зала „Младост” в жк „Славейков”. То би следвало да е изцяло ремонтирано при обновяването на залата.

Любопитен факт е, че в жк „Меден рудник” няма нито едно скривалище под надзора на МВР. Неясно е защо това е така, но вероятно се дължи на факта, че комплексът е най-новият в Бургас и изискванията за подобни съоръжения не са били толкова стриктни по онова време. 

Под голяма част от училищата в Бургас има убежища. Не всички от тях са функционални, защото някои са наводнени. Такъв е случаят с това под СУ „Св.св. Кирил и Методий”, което е едно от големите. То е напълно наводнено и всеки достъп до него е затрупан и зазидан. Не е ясно какво се случва с подземията, намиращи се в двора на училището. 

Убежище има и под ОУ „Братя Миладинови”. То се поддържа от Община Бургас. Има и под ОУ „Елин Пелин” в жк „Меден рудник” - то е единственото в целия комплекс. 

Скривалище в добро състоение има при централния вход на Пристанище Бургас на ул. „Александър Батемберг”.

В най-добро състояние са четирите убежища край Лукойл Нефтохим Бургас. Неясно е какъв е техният капацитет, но се знае, че са изключително поддържани и функционални. 

Скривалище има в Дебелт - под металургичния завод. То се поддържа от „Промет Стийл” АД и също е в добро състояние. То е и едно от най-големите в региона. 

В случай на необходимост, за временни скривалища могат да се ползват и определени частни подземни структури. Такива са например паркингът под пл. „Св.св. Кирил и Методий”, както и този в мол „Галерия” в жк „Славейков”. 

Предвид случващото се по света, около България, може би не е лоша идея новото правителство, ако такова успее изобщо да се формира в идните месеци след изборите, да погледне в тази посока и да модернизира съществуващата подземна инфраструктура. Защото ако някога тя се окаже необходима, ще е добре да осигурява достатъчно добри условия за тези, които успеят да се скрият вътре. Приблизително 30% от населението на втория по големина морски град ще могат да намерят приют там в случай на атака.