Хърватия върна казармата след 19 години пауза

Ключови думи: Хърватия казарма, задължителна военна служба, наборна служба Европа, хърватска армия, военни разходи Хърватия, икономика Хърватия, новобранци

Хърватия официално възстанови задължителната военна служба след 19-годишна пауза. Първите 800 наборници вече започнаха обучение в три военни бази в страната, съобщават хърватски медии и анализатори на регионалната икономика.

В рамките на два месеца новобранците ще преминат начална военна подготовка. Тя включва тактически умения, работа с оръжие, самозащита, оказване на първа помощ и обучение с модерни технологии като дронове. В програмата е включено и базово обучение по киберсигурност, предава регионалният анализ на икономическите ефекти от мярката.

Решението е част от по-широка стратегия за укрепване на отбранителните способности на страната. Хърватия премахна казармата през 2007 г., приблизително по същото време като България. Тогава доминираше виждането, че бъдещите конфликти ще бъдат асиметрични и професионалните армии са по-подходящи за подобни операции.

Събитията около войната в Украйна обаче промениха тази логика. Според анализатори конфликтът показа, че в Европа и през XXI век могат да се сблъскват цели армии. Затова Загреб реши да възстанови наборната служба, като първият набор е този от 2007 г.

Планът предвижда всяка година около 4000 млади хора на възраст между 18 и 30 години да преминават през двемесечно обучение. След това те ще попълват резерва на армията и могат да бъдат призовавани при необходимост.

За жените военната служба остава доброволна, но около 10 процента от първите 800 новобранци са именно жени. Около половината от групата също са се записали доброволно.

Сред стимулите за участие са сравнително добрите условия. Всеки наборник получава около 1100 евро месечно, както и социални и здравни осигуровки. Освен това държавата покрива разходите за настаняване, храна, транспорт, униформи и защитно оборудване.

Допълнително предимство е възможността служилите да получат предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация, общините и държавните компании. Част от тях могат да продължат кариерата си в армията, където възнагражденията вече са конкурентни на частния сектор.

Загреб планира да увеличи военните си разходи до над 2 милиарда евро през следващите години. Това ще създаде търсене на специалисти в области като информационни технологии, логистика, инженерни дейности и техническа поддръжка на военно оборудване.

Икономистите обаче предупреждават и за възможни рискове. Според икономиста Горан Реджепович временното изваждане на хиляди млади хора от пазара на труда може да създаде напрежение в ключови сектори като туризма, здравеопазването и IT индустрията, съобщава младежкият портал PulseZ.

По негови оценки натискът върху икономиката може да достигне около 0,3 процента от брутния вътрешен продукт. Затова Хърватската търговска камара призова за координация с работодателите, за да се избегне недостиг на работна сила.

За момента сравнително краткият срок на военната служба, финансовото възнаграждение и социалният пакет изглеждат приемливи за обществото. Реалният ефект върху икономиката и отбраната обаче ще стане по-ясен след първите няколко набора, пише Money.bg