Ученичката Калина съградила чешма в Родопите, когато я избрали за Елица във „Време разделно“

Ролята на Елица е единствената в живота на проф. д-р Калина Стефанова

Ключови думи: Време разделно, Елица, Калина Стефанова, Антон Дончев, Людмил Стайков

10 Март 2026, Вторник, 13:13 ч.

Автор: Пролетина НИКОЛОВА

Това е единствената роля в живота ѝ, която остава емблематична за българското кино

Ученичката от русенската английска гимназия Калина дала обет, че ще издигне чешма в Родопите, ако я одобрят за ролята на Елица в класическия игрален филм на Людмил Стайков „Време разделно“.. Когато това се случило, тя изпълнила обещанието. „Никога повече не съм се връщала по тези места. Дори не знам дали чешмата още тече“, разказва днес професор д-р Калина Стефанова пред русенския вестник „Бряг“.

Преди близо 40 години, докато през лятото на 1987 г. била със съученици на къмпинг „Градина“, ѝ съобщили, че именно тя ще играе тази знаменита роля. „Бях си дала обет да направя чешма на св. Петка в Родопите. И го изпълних“, разказва тя пред вестника.

Калина е родена в Плевен през 1962 г., но истинският ѝ дом станал Русе. Майка ѝ успяла да я прехвърли от Видин в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ с една-единствена среща с директора – без връзки, без пари, само с честни думи и обещание, че ще учи. Тя съчетавала това с изяви на сцената. Докато е едва на 15 г., се появява в Русенския театър като Елиза Дулитъл в „Пигмалион“, а съучениците ѝ пълнели салона. „Бяхме като семейство“, спомня си тя.

*Калина със съученичките си на къмпинг „Градина“.*

Снимките на „Време разделно“ започнали, когато е вече на 24 тъкмо завършвала ВИТИЗ, както тогава се нарича НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Ролята на Елица я белязала завинаги. „Видях актьорската професия отвътре и това ми помогна изключително много като театрален критик“, признава проф. Стефанова. Опитът от снимачната площадка ѝ дал усет за детайла, за емоцията зад всяка реплика, за истината, която камерата не може да скрие.

Днес Калина Стефанова е автор на 17 книги – научни трудове, театрална критика и художествена проза. Сред тях е и детската книга „Джуджетата на Ани“, която продължава да радва малки читатели. Но ролята на Елица остава най-яркият ѝ спомен – онзи момент, в който едно русенско момиче от английската гимназия се превърнало в символ на българската съдба.

„Никога не съм съжалявала, че съм играла само веднъж в киното. Тази една роля ми стига за цял живот“, казва тя в интервюто.