САЩ са в трудна ситуация в Иран, нямат много време

За мен Тръмп направи страхотна грешка в Иран, просто те не са Венецуела, Сирия или дори Виетнам, смята експерът

Ключови думи: владимир величков, експерт, война, иран, прогнози

Конфликтът в Близкия изток продължава с пълна сила и няма яснота дали ще свърши скоро. И САЩ, и Техеран се хвалят с военни успехи, а в същото време Иран обстрелва и съседите, където има военни бази. Какъв ще бъде изходът? Dnes.bg. разговаря с оръжейния експерт Владимир Величков. От 1992 до 1998 г. той е шеф на дирекция "Контрол на търговията със стоки и технологии с възможна двойна употреба" в Министерството на икономиката. Бил е директор на Дирекцията "Международно контролирана търговия" в Министерството на икономиката и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение. 

Той прави и интересен паралел, когато е бил във властта и твърди, че министрите на външните работи и отбраната са външно назначени и изпълняват заповеди "на листче".

- Колко време давате на този конфликт да продължи?

- Това не е лесен въпрос, макар че американците със сигурност искат кратък конфликт. Ако той продължи по-дълго от очакваното ще се окажат в доста странна ситуация, а иранците видимо са се подготвили в последните месеци. Нищо, че се водиха преговори със съвсем различни идеи. Иранците въобще не са глупави хора и не трябва да се подценяват.

- А как да си обясним тактиката им да обстрелват всички съседни държави?

- Те всъщност удрят базите на американците и англичаните. Има ракети, които са попаднали в хотели, но явно разузнаването им е работило добре, защото там са били настанени военни. 

- В Дубай едва ли е имало американски войници...

- Говоря за Катар и Бахрейн. В региона има над 20 бази на американците. Има една изключително голяма в Бахрейн. В тези бази е локализирана американска военна техника и няма начин да не бъдат цел. Друго важно е, че иранците от началото използват рояци от дронове, които са сравнително евтини и могат да ги изстрелват в голямо количество. Знае се, че те имат много дронове под земята и американците няма как да ги ударят. Но тук трябва да посочим и цената - от едната страна изстрелват дронове за 100 000 долара, а от другата дават милиони да ги свалят. Доколкото има информация, те са използвали и своя дрон-стелт "Хадид-110", който лети със скорост над 500 км/ч и носи около 30-40-килограмова бойна глава. Този дрон трудно може да бъде локализиран от радарите.

- Излизат информации, че иранската армия е децентрализирана, което затруднява локализирането ѝ?

- Нека първо посочим някои важни неща. Иран е близо 100 млн. души население, територията ѝ е огромна. Техника, въоръжение, ракети - голяма част се намира под земята и няма никакъв шанс да бъдат локализирани лесно. Американците трябва да имат много точна информация, за да използват дълбочинните бомби. След конфликта през миналата година със сигурност иранците са се подготвили за подобен сценарий и трудно може да бъде унищожено въорежението им. Друг важен момент е, че сухопътна операция в Иран е невъзможна. Освен ако американците не организират вътрешно кюрдите да съборят режима. Но това си има висока цена и не съм сигурен, че ще бъде осъществено. 

- В същото време САЩ се хвалят, че унищожава кораби и ракетни остановки...  

- Тези, които са над земята се унищожават, но тези под земята остават. То е много просто. От тези подземни бункери излиза колесна техника, изстрелва ракетите и се прибира. Трябва много бърза локализация, а пак да повторим - територията на Иран е голяма. Да не забравяме, че някои от балистичните им ракети са с обсег от 2000 км и могат да бъдат изстреляни отвсякъде. Отделно ПВО-то им работи доста добре, което не се коментира в медиите, но е факт.

- Най-важният въпрос - доколко ние сме цел на Иран? Властта ни успокоява, но се появиха притеснения след ракетата, свалена над Турция.

- Вижте колко човека в служебното правителство се изявяват като говорители по темата. Едната е външният министър Надежда Нейнски, която имаще същата роля и когато падаха бомби в Белград. А си спомняме, че тогава и у нас падна ракета. Другият е министърът на отбраната Атанас Запрянов. Между другото, за мен тези двама министри не са избор на служебния премиер Андрей Гюров или на политическите формации, а са външно назначение. Определено се подиграват с гражданите на България, ние имаме право да знаем за какво става дума. В София сигурно няма и два бункера, които да работят нормално, а ние сме си въвлечени в този конфликт. Вижте Испания, която е вдигнала знамето на неутралитета и не се огъва под американския натиск. Те си гледат националния интерес. В Турция също няма нито един паркиран американски самолет, който да участва във военните действия.

- Ние дали сме страна, която може да вземе подобна позиция?

- За съжаление, тъй като сме колония, малко трудно. А и последният човек, който би изразил подобна позиция е Нейнски. Защото на министрите на външните работи и отбраната им се дава едно листче със заповеди и те се изпълняват. 

- Как го твърдите това за листчето, имате информация ли?

- Едно време и на мен даваха такива от американското посолство, в което се указваше какво трябва да правим, какво да изпълняваме, без да се интересуват какви са националните ни интереси. За съжаление това е факт, но дали не е време това да се промени?

- Испания запазва неутралитет, но много държави помагат. Ние не сме единствените.

Тези, които съдействат, са основно арабските държави в региона. Коментира се режимът в Иран, който е тоталитарен и диктаторски, но да не би режимът в Саудитска арабия да е по-различен? Къде има нравствена милиция? Да речем, че в ОАЕ е малко по-различно. Но тези държави са изградили бизнес отношения със САЩ и нямат много опции. Според мен многополюсният свят вече е факт и няма как две-три сили да определят световния ред. Ако американците не успеят да реализират бърза победа в тази военна операция, ще изчерпат голяма част от ракетите и въоръжението си. И ще им струва много пари. А да не забравяме, че там предстоят и избори след няколко месеца. 

- В същото време Русия и Китай стоят встрани от конфликта, като изключим традиционните призиви за решаването на конфликта по дипломатически път.

- Реално и двете страни заявяват, че реално помощ не е искана. Иранците също го потвърждават. 

- Да предположим, че поискат - дали ще влязат в конфликта?

-Когато сме говорили по военни теми, винаги съм твърдял, че сериозен конфликт е далеч. Но този път мисля, че се движим с една прилична средна скорост към него. Не искам да го наричам Трета световна война, но натам отиват нещата. Прекалено много се промениха нещата с ресурсите. Руснаците, доскоро не го бяха казвали, могат да врътнат кранчето на газа за Европа. Ако това нещо се случи, много държави няма откъде да компенсират. Какво става с бензина? Той се качва, а кой плаща за всичко това - ние. Плащаме цената за действията на всички войнолюбци, които допуснаха да се нападат независими държави. Сирия, Венецуела, която далеч не е най-големия играч на петролния пазар. Но Иран е много по-голям играч, да не забравяме, че блокираха и Ормузкия проток. Предстоят тежки дни. И пак се връщаме в България - къде са управляващите да внесат яснота какво ни очаква, как да реагираме? 

- Да завършим с някаква прогноза?

- Западът трябва да отдели значителни ресурси. Подкрепата за Украйна също ще намалее. Ако войната се проточи, ще струва много скъпо на САЩ и съюзниците му. Това, което също не се вижда у нас, че и в доста от базите търпят загуби на въоръжение. Иран имат време, американците - не. Мисля, че иранците обаче няма да се предадат лесно. А ако конфликтът спре в този час - това ще се смята за загуба за САЩ. Американците са в много сложна ситуация и нямам представа как ще я решат. Така че не съм оптимист за бърз край. За мен САЩ направиха страхотна грешка в Иран, просто те не са Венецуела, Сирия или дори Виетнам. Те са в нещо като цайтнот - нямат много време, а другото ще се възприеме за провал.

- Може ли опозицията в Иран да помогне за по-бърз край на войната?

- Правят се опити, особено сред кюрдите. Но нека не забравяме, че само преди няколко месеца имаше опит за вътрешна цветна революция, но тя бе потушена безмилостно и голяма част от тези клетки, които са я организирали, са унищожени. Мисля си, че тук конфликтът ще гори много след като всичко в Украйна приключи.