Пътят на Янко към пилотската кабина

Ключови думи: янко бобев, лутфханза, пилот, асеновград

Още на 4 години той знае какъв иска да стане, когато порасне. Докато другите деца играят с колички, Янко Бобев избира самолетчетата. Първият му ясен спомен е от излитане – усещането, гледката към света отгоре и облаците. Така започва една мечта, на която тогава малцина обръщат внимание.

Днес, на 27 години, младият мъж от Асеновград се обучава в академията на Lufthansa и върви по стъпките на Марио Бакалов – единственият българин, управлявал най-големия пътнически самолет в света – Airbus A380. Пътят му обаче далеч не е лесен и със сигурност не е директен, пише Нова телевизия.

Веднага след гимназията Янко прави първата важна крачка. По съвет на свой приятел, който работи за българския национален превозвач, решава първо да стане стюард.

Кандидатства в германската национална авиокомпания и е одобрен. Само на 19 години вече обикаля света – от Ню Йорк до Пекин, от Рио до Сингапур, от Кейптаун до Торонто. Няма континент, който да не е посетил.

В тези години трупа не само опит, но и спокойствие в екстремни ситуации. Спомня си удар от светкавица по време на полет – експлозивен звук и ярка светлина в нощното небе. Самолетът обаче остава невредим, защото мълнията преминава по външната му обвивка и се заземява. „Най-важното е да запазиш спокойствие, защото първото нещо, което пътниците правят, е да погледнат към теб“, казва той.

Работният му ден често започва с полет като пътник от София до Мюнхен, след което влиза в ролята си на част от екипажа, а вечерта се прибира обратно. „Полетът е час и половина – има хора в София, които пътуват толкова до работа“, усмихва се Янко.

Следват седем години работа като стюард и паралелна подготовка за приемните изпити за пилот. Мечтата му търпеливо чака своя момент.

Приемният процес е изключително строг и преминава на два етапа. Първият включва тестове за когнитивни способности – математика, физика, логическо мислене. Около половината кандидати отпадат още тук. Вторият етап е с психолози, където се оценяват реакциите под напрежение и способността за вземане на решения. Там отпадат близо 96% от кандидатите.

„Едно от най-важните качества за пилот е да взимаш решения на базата на факти, а не на емоции“, подчертава Янко.

След успешно преминатите тестове и медицински преглед, започва обучението – първо теоретично, с предмети като метеорология и радиокомуникация, а след това практически занятия в симулатори и реални самолети. Финалният изпит е пред германските авиационни власти.

Кариерата в пилотската кабина следва ясен, но продължителен път – първи офицер на къси полети, след това на междуконтинентални, старши първи офицер, капитан на къси, а накрая и капитан на дълги разстояния. Целият процес отнема около 20 години.

По време на дългите полети пилотите разговарят за всичко – „все пак и те са нормални хора“, казва Янко. Ако екипажът е от трима души, единият може официално да подремне в специално обособено помещение с легла – практика, регламентирана за безопасност при продължителни маршрути.

Независимо дали е бил стюард или е пилот в обучение, Янко винаги подчертава произхода си. „Винаги съм бил горд, че съм българин“, споделя той.

Посланието му към младите хора е ясно: няма значение дали си от малък град или от столицата. „Ако човек се труди и има желание, всичко е възможно. Поне това е моята история“, казва бъдещият пилот, който не спира да преследва мечтата си – този път вече от пилотската кабина.