Сиренето и млякото у нас са с 125% по-скъпи от средното за Европа

Ключови думи: новини, Флагман, сирене, инфлация, бизнес

Малката потребителска кошница достигна 59,48 евро през февруари. Данните бяха представени от заместник-директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ Виолета Иванова, която коментира наблюденията на синдиката за цените през месеца, съобщава БТА.

Според Иванова увеличението спрямо януари е 0,68 евро, или 1,2%, а в сравнение с юни 2025 г. ръстът е 4,8%.

„Продължава бавният темп на нарастване на цените, който остава в рамките на очакваното и допустимото“, посочи тя.

По-значително поскъпване се отчита при доматите – с 6,6%, и краставиците – с 7,3% спрямо януари. Цената на краставиците е нараснала с 73,7% спрямо юни миналата година. Хлябът също продължава да поскъпва – с 1,4% спрямо януари и с 6,3% спрямо юни 2025 г.

В малките търговски обекти плодовете и зеленчуците се продават на по-високи цени, докато минералната вода и кафето задържат нивата си през февруари спрямо януари. В сравнение с юни 2025 г., обаче, водата е поскъпнала с 10,9%, а еспресо в чаша – с 43%.

Що се отнася до услугите, платеното паркиране е поскъпнало с 0,8% спрямо януари, а таксиметровите услуги остават стабилни през последния месец, но от началото на годината дневната тарифа е нараснала с 8,4%, а нощната – с 9,2%. Фризьорските услуги също са поскъпнали с 0,6%.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че се поддържат значителни разлики между цената на дребно и тази на едро – средно 70% при наблюдаваните стоки. Кравето сирене и прясното мляко са с 125% над средното европейско равнище. Оризът и белият боб пък имат над 60% разлика между дребно и едро.

Регионалните различия също са значителни: между Габрово и Велико Търново цената на сиренето се различава с 2 евро, охладеното пиле е с 1,49 евро по-скъпо в Добрич спрямо Варна, свинският бут – с 1,83 евро във Видин спрямо Бургас, а яйцата – с 1,03 евро в Благоевград спрямо Ловеч.

По отношение на заплатите, Димитров отбеляза реален растеж от 23,3% на средната работна заплата за 2025 г. спрямо 2021 г. В обществения сектор увеличението е 18,5%, а в частния – 23,5%. Минималната работна заплата пък е нараснала реално с 30,9% за същия период.

Що се отнася до финансовата рамка, според Консолидираната фискална програма за 2025 г. общите приходи надвишават 86 милиарда лева, а разходите са над 92 милиарда лева. Собствените приходи на страната могат да покрият необходимите разходи за заплати, пенсии и текуща издръжка, без да се включват капиталовите разходи.