Робите на „Лукойл“ нямат право на защита

Автор: Севдалина ПЕНЕВА
Източник: в. "Десант"


Ако някой вярва, че правото в съда е на страната на незаконно уволнения работник, а трудовите дела по принцип са елементарна работа, нека хвърли поглед как българските магистрати решиха съдбите на десетки хора, изхвърлени на улицата за един ден, от един... щемпел. Точно така, оспорваните заповеди даже нямат подпис на работодателя, който в сюблимния момент на „рязане на глави“ заминал за чужбина и оставил печат с името си на две секретарки, да свършат вместо него мръсната работа.

Въпросният работодател се казва Юрий Борисович Бородавин и се води управител на „Балкани – ЛК“ ЕООД. Дружеството е с адрес на седалище „Площадка Лукойл-Нефтохим“-Бургас.
Всъщност това е фирма, създадена преди десетина години с цел, да се отдели поддръжката на завода като самостоятелно юридическо лице.

През 2005 г. „Лукойл-Нефтохим“ АД оформя договор за наем на ремонтните площадки и халета за техническа поддръжка с „Балкани – ЛК“. Освен машините и помещенията, прехвърля на новоучредената фирма и над 1 300 души шлосери, монтажисти, заварчици, фрезисти и т.н. технически персонал.
Предаването на човешкия ресурс от едни ръце в други обаче не е оформено документално, специалистите вярват, че се водят по трудова ведомост в рафинерията.

Първият удар идва през 2007 г., когато част от тях получават заповеди за съкращение, издадени от „Балкани“, вместо от „Лукойл“. Изгонените правят даже и опити да протестират, но недоволството им бързо е овладяно, а самите те - смачкани. Оказва се обаче, че тези уволнения са само подготовка за голямото разчистване на работна ръка в началото на миналата година.

През февруари 2011 г. „Десант“ публикува материал за съдбите и драмите на над 500 души, набелязани за махане. Вече уволнени шлосери разказаха тогава, как били викани на тумби пред вратата на отдел „Личен състав“, където без никакви обяснения им се връчвали за разписване заповеди за съкращение. Тези, които отказвали, били заплашвани с дисциплинарни уволнения.

Тогава ги посъветвахме да си търсят правата, които им се полагат по конституция и според българското законодателство. И да водят дела заради неправомерното им съкращение. Към съда се обърнаха не повече от 20-тина мъже, добили кураж от изобилието на доказателства в тяхна полза. Най-важните от които, липсата на собственоръчно положен подпис от управителя на „Балкани“ Юрий Бородавин върху заповедите, както и това, че по трудов договор те още се водят служители на „Лукойл-Нефтохим“ (никой от тях не е подписвал документ, че е напускал това дружество, нито пък е давал писмено съгласие да бъде преназначен в „Балкани“).

Година по-късно надеждите за справедливост са попарени.
Делата до едно са загубени и на две инстанции – в районния, а после и в окръжен съд. Бургаските магистрати приемат, че няма нищо лошо в това Бородавин да си спести къртовските усилия да подпише 500 документа, а вместо това си е направил щемпел с подписа, който може да удря всеки от подчинените му в негово отсъствие.

Както се е случило на 25 август 2010 г. примерно. Ето какво пише в касационната си жалба до Върховен касационен съд Димитър Андреев (той е загубил битката в районния и в окръжния съд, както и всички останали негови колеги):

„На 22 октомври 2010 г. бях повикан в управлението на предприятието, за да си получа въпросната заповед, но в коридора срещнах г-н Вълчев, юрисконсулта на работодателя, който я носеше в себе си неподписана. Заяви ми, че отива при г-н Чуприна, който е първи зам. шеф на дружеството. Той щял да подпише вместо Юрий Бородавин, който пък в момента отсъствал от страната. След малко Вълчев каза, че никой нищо няма да подписва, докато не се върне Бородавин, защото иначе съм можел да заведа съдебен иск срещу тях. Само 10 минути по-късно заповедта ми беше дадена, вече с подписа на шефа. Това ме усъмни в авторството на документа. По време да съдебния процес научих, че въпросният „подпис“ е положен от някого чрез предварително изготвен печат, а не е изписан собственоръчно от Бородавин“.

В мотивите на двата съдебни състава в Бургас (на първо и втора инстанция) обаче се казва, че в българското законодателство имало такава практика и щемпелът се признавал за подпис под официални документи. Пак така лежерно е обяснена и частта, която касае прехвърлянето на работниците от едно дружество в друго, без да са подписали трудови договори за това.

Юридическото лице, сключило договор за наем на дейността, отговаря и за персонала, който е нает да я върши, тъй че има всички правомощия да уволнява и назначава, смятат родните съдии.

Сега топката е в ръцете на магистратите от ВКС да докажат, че „Лукойл“ не е превърнал от бургаската рафинерия държава в държавата и, че законите в България важат в еднаква степен за всички.