20 години се навършват от смъртта на бащата на българската тракология

Ключови думи:  Александър Фол, тракология, Българска академия на науките, историк, филолог, Орден за изкуства и науки, министър на народната просвета, тракийски орфизъм, Софийски университет

Днес се навършват 20 години от смъртта на Александър Фол, български историк, филолог и политик, известен със своето значително влияние върху тракологията и българската култура. Фол е сред основоположниците на Института по тракология на Българската академия на науките и един от водещите учени в областта на изследванията на тракийската култура.

Роден на 3 юли 1933 г. в София, Фол е наследник на интелектуалното семейство на писателя Николай Фол. Завършва история и класическа филология в Софийския университет през 1957 г., а по-късно става доктор по история. Работи активно и като преподавател, като ръководи множество специализирани катедри в различни университети, включително в Софийския университет и Нов български университет.

Най-голямото му наследство обаче е сагата на тракологията, която развива с помощта на уникалния метод "interpretatio thracica", който комбинира мегалитни паметници и произведения на изкуството. Работи върху създаването на спорни теории като „тракийския орфизъм“, който твърди, че тракийската религия и духовност датират още от II хилядолетие пр.н.е. Въпреки че много от неговите идеи бяха оспорвани, Фол не може да бъде оспорван като пионер в изучаването на траките и техния принос към историята на Европа.

Освен учен, Александър Фол беше активен политик. От 1979 до 1986 г. той беше министър на народната просвета в Народна република България и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия. През 1989 г. той за кратко бе председател на Националния съвет за културата, образованието и науката. Въпреки политическата си активност, Фол запази силно присъствие в академичните среди, организирайки множество международни конференции и изложби за тракийската култура.

Александър Фол беше многократно награждаван за своите постижения. Сред отличията му са орден „13 века България“, орден „Стара планина“ и френският Орден за изкуства и науки. Почина на 72 години през 2006 г. и бе погребан в Централните софийски гробища.