Къде на Балканите си връзват мартеници

Ключови думи:  мартеница, Марцишор, Балкани, традиции, пролет, магическа сила, символи, румънски мартеници, Молдова, Македония, Гърция, обичаи

Според стара легенда червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

На мартениците се приписва магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел или лястовичка, и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче или се поставят под камък.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се наричат марцишор и се връзват на ръцете на жените и малките деца, предават от National Geographic.

Както и в българския език, коренът на думата идва от месеца, който всички свързваме с идването на пролетта. Затова и много от символите, вплетени в българските и румънските мартеници си приличат. Бялото кокиче, лястовичката са все предвестници на топлото и слънчево време, когато природата се събужда. А също и четирилистни детелини, коминочистачи, подкови - символи на късмета и щастието. 

Древната традиция за сплитането на бялата и червената нишка

На над 2000 години е традицията да се правят мартеници в Румъния. Никога през годините не е била прекъсвана. Но с времето видът на мартеницата се е променил. С навлизането на градската култура, мартеницата е започнала да наподобява по-скоро брошка - жените започват да я носят на ревера си като украшение, обримчено с бял и червен конец или шнурче. У нас няма традиция мартеницата да се слага на ръката. Румънците също използват фолклорни мотиви, но нямат Пижо и Пенда. Отскоро са се появили момченце и момиченце на брошка. Не правят и пискюли, нито колани или гривни, на пазара са по изключение, след китайската инвазия.

Оказа се, в Румъния мъжете не носят мартеници, а това е привилегия само на жените.

В Албания носят преплетените нишки на ръката и добавят син наниз против уроки. Мънистото от синьо стъкло се нарича "назар", а през последните години се забелязва, че се добавя на някои български мартеници. Окото Назар или така нареченото Синьо Око е един от най-значимите и разпознаваеми символи в наши дни. Шансовете да не сте го чували или срещали поне веднъж са минимални. В много култури се вярва, че един недобронамерен поглед е достатъчен, за да преобърне късмета на някого. 

В Гърция пък мартениците се връзват само на децата. А на 1 март учениците от училищата правят изкуствени лястовички и с тях отиват от къща в къща, за да събират подаръци в полза на училището.

Организирането, подготовката и изпълнението на обреда е ставало под ръководството на учител, тъй като се е целяло със събраните продукти и пари от момчетата по време на обхожданията им в селото да се подпомогне благосъстоянието на училището или църквата. В групата е имало само една „лястовица“. Тя е правена от дърво и е поставяна на дървено лостче, в основата на което е връзвана канапена връв. Този механизъм бил скрит под една полусфера („половин кълбо“). Тя е изработвана от бяла хартия и е облепвана с парчета жълт варак (много тънък лист метал), червена хартия и с листа от бръшлян, върху който също е залепван жълт варак. С такъв варак е облепвана и самата „лястовица“. Този предмет е носен поотделно от всички момчета в групата, за да не им тежи по време на обхожданията по къщите в селото.

В първомартенската обредност в Гърция са запазени типични за първи март песни. Те са свързани с идването на птиците, запролетяването и новия живот. Децата се радват на възраждането на природата, мартениците и птиците. Пеят „пролетта отново е тук с радост и любов“. В Гърция песните са известни под наименованието „хелидонисими“ (т.е. посветени на лястовиците, хелидон – лястовица).

Традицията счита първите дни на март за опасни и че през нощите се скитат демонични същества, които вършат зло. Вярва се, че всичко, което измиеш в тези дни, ще се стопи, дървата, които нарежеш, ще изгният, ако се къпеш ще се нараниш. Затова или изобщо избягват да перат дрехите в тези дни, или ако го правят, хвърлят подкова във водата, защото желязото, както се вярва, е лечебно и предпазва от бесове.

В своята първомартенска традиция са съхранили и много истории за грозните жени през март, за старите баби, за това как трябва да внимаваш като се жениш през март, защото не се знае каква ще бъде булката ти.

За празника „Мърцишор“ има красиви легенди, една от които разказва историята на едно крехко цвете с бели венчелистчета, наречено кокиче. Това цвете е оцеляло в спора с порочния водовъртеж наречен Кривец. Цветето е спасил добър застъпник Пролет, като го напои с капки кръв.

В Македония ги наричат мартинка. За съжаление, празникът там е в своя залез, защото вече почти никой не си спомня за него. Единствено по-възрастните хора с радост си спомнят за веселата традиция в началото на пролетта, но за по-младото поколение тези обичаи остават непознати и далечни. Но за тези, които го почитат и до днес, се вярва, че те имат магическо значение и защитават от зли сили. Носят здраве и плодородие. Мартинки трябва да се носят само на лявата ръка и да не се виждат. Може да се закачат и под дрехата, но задължително далече от чужди очи. Мартинка може да се закачи на вратата, за да пази дома. Македонците носят мартинката, докато видят първата лястовица, когато я поставят под камък, също като нас.

Интересен факт е, че за четвърта поредна година в Япония ще се проведе българският фестивал „Мартеница“. Събитието ще се състои на 1 март 2026 г. в Мияшита парк в Токио.

Това съобщиха от българското дипломатическо представителство в Токио с публикация на официалната си страница във Фейсбук