Малката потребителска кошница достига 59,48 евро

Ключови думи: потребителска кошница, флагман, кнсб

Малката потребителска кошница (МПК) достигна до 59,48 евро през февруари. Наблюдаваме увеличение спрямо януари с 0,68 евро, това е 1,2% ръст спрямо януари и 4,8% спрямо юни 2025 г. Това съобщи на пресконференция заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Виолета Иванова. Тя представи данните на синдиката във връзка с наблюдение на цените от малката потребителска кошница през февруари. Продължава бавният темп на нарастване на цените, каза Иванова и допълни, че увеличението не излиза извън рамките на очакваното и допустимото.

По-значително увеличение има при доматите – 6,6%, и краставиците – със 7,3% спрямо януари. Цената на краставиците е нараснала със 73,7% спрямо юни 2025 г. Цената на хляба продължава да нараства и има 1,4% увеличение спрямо януари, каза Иванова. Хлябът е поскъпнал с 6,3% спрямо юни 2025 г.

В малките търговски обекти се поддържат по-високи цени при плодовете и зеленчуците, каза още тя.

При минералната вода и кафето има задържане на цените през февруари спрямо януари, но в сравнение с юни 2025 г. ръстът при водата е 10,9%, а при кафе еспресо в чаша увеличението е 43%, каза Виолета Иванова.

По отношение на услугите тя посочи, че има 0,8% нарастване на цената на платеното паркиране в сравнение с януари, а цените на таксиметровите услуги са се задържали в рамките на последния месец, но от началото на годината са нараствали с 8,4% дневна тарифа и 9,2% нощна тарифа. Има 0,6% поскъпване при фризьорските услуги в сравнение с януари.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че се поддържат разлики между цената на дребно и цената на едро, обявявана всяка седмица от комисията по стокови борси и тържища - 70% от борсата до съответния магазин, каза Димитров.

Той допълни, че кравето сирене и прясното мляко са на 125% от средното европейско ниво като ценово равнище. Настояваме за разследващи действия в регулатора, каза Димитров и допълни, че оризът и белият боб имат над 60% разлика между цената на дребно и цената на едро.

Регионалните различия стигат до 20% на някои стоки, обясни Пламен Димитров. Той допълни, че между Габрово и Велико Търново има 2 евро разлика в цената на сиренето. КНСБ е отчела 1,49 евро по-висока цена на охладеното пиле в Добрич спрямо Варна, 1,83 евро по-скъп свински бут във Видин спрямо Бургас и 1,03 евро по-скъпи яйца в Благоевград спрямо Ловеч.

По отношение на заплатите Пламен Димитров подчерта, че средната работна заплата има реален растеж 23,3% за 2025 г. спрямо 2021 г. В обществения сектор увеличението е 18,5%, а в частния – 23,5%. Минималната работна заплата има реално нарастване от 30,9% от 2021 г. до 2026 година, каза още Димитров.
 
За основните изводи от Консолидирана фискална програма за 2025 г., Пламен Димитров обясни, че общите приходи са в размер над 86 милиарда лева, а разходите са в размер над 92 милиарда лева. Собствените приходи на България за 2025 г. могат да покрият необходимите разходи, включително за заплати и пенсии, и текуща издръжка, без капиталовите разходи. Ако сме вземали заеми и сме получили средства от Европейския съюз, те са отишли за капиталовата програма, каза Димитров.