Екшън между протестиращи на "Боец" и полицаи пред кабинета на Сарафов
26 Февруари 2026, Четвъртък, 13:55 ч.
Автор: Светлозария КИДЕРОВАХвърляха се и яйца
Сблъсъци между протестиращи и полицаи се разиграха на четвъртия етаж на Съдебната палата пред кабинета на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. До тях се стигна, след като около 10 часа част от хората, които бяха пред ВСС, се отправиха, за да окупират кабинета на Сарафов.
Те бяха посрещнати от много служители на съдебната охрана. От сдружение БОЕЦ дадоха пет минути на Сарафов да излезе при тях, или някой от заместниците му. Когато това не се случи, започнаха да мятат яйца.
Малко след 11,30 часа ситуацията се успокои.
В категории:
Животът
14-те най-добри секс съвета на всички времена
Меди се появи на участие с ботуши на ток
С тази рецепта направете най-вкусната супа топчета
Какво символизира бялата роза и кога да я подарите
Ендокринолог: Преяждането също се счита за грях, хубаво е да сме по-дисциплинирани
3 рецепти, с които да използвате яйцата от Великден
Почернената майка на Никола с разтърсващо писмо към убиеца му
Свещеник: Изкуствената красота на момичетата води до депресия!
Карлос Насар и Иван Димов са №1 за Евро 2026 по щанги
Дo 750 eвpo зa пpocтpянo пpaнe в Иcпaния
Тръмп иска да празнува рождения си ден с пот и кръв
Путин заяви готовност да посредничи за справедлив и траен мир в Близкия изток
Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.
Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателна катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността.
Едни хора на хранилка ходят да гонят други хора които са на по-добрата хранилка. Един непрестанен цирк, лицемерие и много българска злоба, но всички са загрижени за народа и майка България ХАХАХА