42 опасни дупки зеят по АМ "Тракия" между София и Пловдив

Ключови думи: АМ Тракия, Институт за пътна безопасност, дупки на магистралата, София Пловдив, пътна инфраструктура, Агенция Пътна инфраструктура, асфалтови смеси

Общо 42 дупки в активните ленти за движение само в едната посока са установени при инспекция на автомагистрала „Тракия“ в участъка между София и Пловдив. Това съобщиха от Института за пътна безопасност.

По данни на организацията 14 от дефектите са с дълбочина между 8 и 10 см, а две достигат 15 см. При максимално разрешена скорост от 140 км ч подобни неравности увеличават риска от тежки пътнотранспортни произшествия. От ИПБ подчертават, че проблемът не е единичен, а показва трайни слабости в контрола и поддръжката на пътната инфраструктура, съобщи trud.bg.

Според института България няма национална асоциация на асфалтопроизводителите и не е представена в European Asphalt Pavement Association. Това, по оценка на експертите, ограничава въвеждането на стандартизация и професионален самоконтрол в сектора.

В становището се посочва, че в страната регулярно се установява некачествено полагане на асфалт. Констатират се настилки с ниско съпротивление на триене, бързо образуване на коловози и масова поява на дупки след зимния сезон. От ИПБ поставят въпроса кой контролира качеството и по какви стандарти се приемат ремонтите.

Експертите обръщат внимание и на нормативната рамка. По техни данни липсват конкретни изисквания за асфалтовите смеси в градска среда. Общините често прилагат стандарти, предназначени за републиканската пътна мрежа, което води до по-високи разходи без гаранция за по-добро качество.

Организацията критикува отказа на Агенция „Пътна инфраструктура“ да създаде публичен регистър на сертифицираните рецепти за асфалтови смеси. Според ИПБ липсата на публичност създава предпоставки за съмнения относно прозрачността при изпълнение на обществените поръчки.

От института подчертават, че установените дефекти на автомагистрала „Тракия“ са показателни за по-широк проблем в управлението на пътния сектор. Според тях последиците се измерват както във финансови разходи за ремонти, така и в риск за безопасността на участниците в движението.