3,2% безработица: Икономически триумф или опасна илюзия?

Демографската ерозия обяснява рекордно ниската безработица

Ключови думи: България, новини, икономика, заплати, българска икономика

Последните данни показват, че безработицата в България е спаднала до около 3,2% – исторически минимум. На пръв поглед това звучи като отлична новина. Почти всички, които искат работа, имат работа. Всичко в страната изглежда стабилно. Но реалността е по-неприятна.

Ниската безработица не означава силна икономика

В повечето развити държави подобен показател е знак за икономическа сила. В България обаче той е симптом на нещо друго – липса на хора. Страната губи десетки хиляди души в трудоспособна възраст всяка година. Населението застарява. Цели региони се обезлюдяват. Работната сила намалява. Когато броят на хората намалява, естествено е и броят на безработните да намалява. Това не е икономически успех. Това е демографска ерозия.

Пазарът на труда е прегрял

Безработица около 3% означава, че фирмите вече трудно намират работници. Заплатите растат с двуцифрени проценти. Това изглежда добре за домакинствата, но дали това е така? Има и друга страна: производителността не расте със същото темпо. Когато разходите за труд се увеличават по-бързо от произведената стойност, компаниите губят конкурентоспособност. Инвеститорите започват да се отдръпват. Данните за преките чуждестранни инвестиции вече показват спад. Усещането за личен и семеен просперитет, лесно може да се превърне в икономическа илюзия. Това е т.нар. скрита бедност – хората формално не са бедни, имат работа и по-висока заплата, но покупателната им способност не се подобрява.

Инфлационният натиск: скритата цена на недостига

Когато безработицата е толкова ниска, фирмите започват да се конкурират за все по-малък брой работници. Резултатът е бързо нарастване на заплатите. Това звучи добре, но има условие: ако производителността не расте със същото темпо, разходите се прехвърлят в цените. Така се създава инфлационен натиск.

Заплатите растат не защото икономиката произвежда повече стойност, а защото няма достатъчно хора. Това е класически признак на „прегряване“ на пазара на труда. Икономиката не ускорява. Тя се задъхва. Когато растежът е ограничен от липса на работна сила, а разходите продължават да се увеличават, инфлацията се превръща в структурен риск, а не временен ефект.

Регионите се свиват

Докато няколко големи града се развиват, големи части от страната се обезлюдяват. Ниската безработица на национално ниво прикрива тежки регионални дисбаланси. В някои области просто няма хора, които да работят. Това не е „пълна заетост“. Това е изчерпване на човешкия ресурс.

Големият въпрос

Какво се случва с икономика, която няма достатъчно хора? Дори да приемем, че има добри политики и голям бюджет, а то въобще не е така, без човешки капитал няма устойчив растеж.

Ниската безработица в България не е доказателство за икономическо здраве. Тя вече е ясен сигнал, че икономиката достига пределите си поради липса на хора. Ако не се проведат дългосрочни демографски, образователни и регионални реформи, сегашният резултат ще остане статистическа илюзия. Истинският проблем не е колко са безработните. Истинският проблем е има ли България достатъчно хора, за да расте?

Просто приказки или само ала-бала

В науката обикновено нещата излизат ясно и се вижда дали приказките са ала-бала или сериозно можем да докажем твърденията си. В списание „Научни трудове“ на УНСС разглеждам подробно този процес — с данни за периода 2013–2025 г., анализ на производителността, инвестициите и регионалните дисбаланси.

*Асен Ангелов е български икономист, заемал е ръководни и експертни позиции с национален обхват, включително като изпълнителен директор на Агенцията по заетостта