Разходите растат по-бързо от приходите, бюджетният модел влиза в рискова зона

Фискалният съвет настоява за ограничаване на разходите под 40% от БВП и предупреждава за рискове при прекомерна зависимост от дивидентите на държавните предприятия

Ключови думи: Фискален съвет, бюджет 2026, удължителен бюджет, бюджетен дефицит, публичен дълг, НЗОК, ДОО, пенсионна реформа, макроикономическа прогноза, фискална дисциплина

 Доц. д-р Десислава Калчева е член на Фискалния съвет на България от март 2025 г. Тя е преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където води лекции и упражнения по дисциплините „Публични финанси“, „Местни финанси“ и „Практикум по финансов мениджмънт в публичния сектор“. Научните и експертните ѝ интереси са в областта на публичните финанси, фискалната децентрализация, регионалното развитие и общинските финанси, като е участвала в редица проекти и работни групи по тези теми.

- Доц. д-р Калчева, малцина извън София изобщо подозират за съществуването на Фискален съвет, камо ли да знаят каква е неговата функция. Каква всъщност е дейността на тази структура?

- Фискалните съвети или независимите фискални институции представляват сравнително нов компонент на европейската рамка за фискално управление. Тяхното създаване се ускорява след финансово-икономическата криза от 2008–2009 г., с основна цел да допринасят за устойчивостта и прозрачността на публичните финанси чрез независим анализ, оценка и надзор върху фискалната политика.

В България Фискалният съвет е създаден през 2015 г. като независим орган, който анализира и оценява фискалната политика и бюджетната рамка. Основната му роля е да допринася за устойчиви публични финанси и по-голяма прозрачност в управлението на държавните финанси. Сред ключовите задачи на съвета е изготвянето на становища по проектите на държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и оценката на тяхното изпълнение. Членовете на съвета също така изразяват експертни позиции по политики и решения, свързани със стабилността на публичните финанси.

- Как оценявате текущото състояние на бюджетната устойчивост в България и кои са най-големите рискове за публичните финанси през следващите години, особено предвид служебния кабинет и липсата на редовен бюджет?

- През последните години се наблюдава изпреварващ ръст на публичните разходи спрямо публичните приходи. Увеличаването на заплатите в публичния сектор, промените във формулите за определяне на минималната и средната работна заплата, както и нарастването на социалните разходи създават предпоставки за нарастване на бюджетните дефицити. Друг притеснителен аспект е тенденцията към повишаване на публичния дълг. През 2019 г. съотношението държавен дълг към БВП е около 20%, докато според последните прогнози на Министерството на финансите този показател може да достигне 37% през 2028 г.

При липса на приет редовен бюджет се прилагат правилата на т.нар. удължителен бюджет. Според тях извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, и до размера на постъпилите приходи.

Например ако през месец януари 2025 г. държавата е разходвала 3,200 млрд. лв., то  разходите през януари 2026 г. не могат да надвишават този лимит. 

Предвид индексацията на част от здравните и социалните разходи през втората половина на 2025 г., запазването на същото разпределение в абсолютна стойност е практически невъзможно. Това предполага съкращения в други разходни пера, най-често в капиталовите разходи.

Липсата на редовен бюджет затруднява работата на общините, включително навременното получаване на средства от държавните трансфери. В условия на нарастващи цени на консумативи и електроенергия местните власти следва да приложат консервативен подход и да търсят съкращения в други пера, за да гарантират нормалното функциониране на общинските услуги и предоставянето на публични блага.

От друга страна, удължителният бюджет подпомага фискалната дисциплина. Служебното правителство няма възможност да увеличава разходите чрез нови политики и да разхлабва допълнително фискалната рамка, което създава предпоставки за ограничаване на бюджетния дефицит и провеждане на по-консервативна политика.

Ограничаването на поемането на нов държавен дълг, с изключение на предварително предвидено рефинансиране на съществуващи задължения, е допълнителен фактор за стабилизиране на публичните финанси. В такъв период е препоръчително да се обсъждат и мерки за повишаване на приходната събираемост и подкрепа на икономическата активност.

- Как независимостта на Фискалния съвет се отразява на неговата работа и доколко институцията може да влияе на политически вземани решения без да нарушава тази независимост? 

- След присъединяването на България към еврозоната ролята на Фискалния съвет се засилва, особено по отношение на оценката на проекта на държавния бюджет. В този контекст макроикономическата прогноза, изготвяна от Министерството на финансите, подлежи вече на одобрение от съвета. Фискалният съвет следва да публикува официално становище, с което одобрява или отхвърля прогнозата, като това становище може да има конкретни последици за правителството. Прилага се принципът „спазвай или обясни“, при който правителството вече е задължено да се съобрази с направените препоръки или публично да аргументира причините за отклонение от тях.

- А вслушва ли се държавата във вашите експертни съвети и какви точно препоръки даде Фискалния съвет за бюджета на 2026 г.?

Становищата на Фискалния съвет се изпращат до всички заинтересовани страни. През годините някои от формулираните препоръки са частично изпълнени от публичните власти.

По отношение на проекта за държавен бюджет за 2026 г., препоръките и бележките на съвета включват: идентифициране на рискове от надценяване на приходите (отчетните данни за 2025 г. вече показаха неизпълнението на оптимистично заложените очаквания за приходи от ДДС); спазване на критериите за нетни първични разходи; ограничаване на експанзията на публичните разходи, включително до и под 40% от БВП; критика към политиката за отчисляване на 100% от дивидентите на държавните предприятия; премахване на автоматичните индексации на възнагражденията в някои сектори, които водят до бюджетен дисбаланс и др.

- Друга важна тема е здравеопазването. Какво влияние има Фискалния съвет върху НЗОК и други социални бюджети?

- Фискалният съвет има ангажимент да представя становища и да съгласува проектите на бюджета на НЗОК и бюджета на държавното обществено осигуряване. В рамките на тези документи се извършва оценка и преглед на съответните приходи и разходи, отправят се конкретни препоръки и се очертават наболелите проблеми.

Например в становището за проекта на бюджета на НЗОК за 2026 г. се обръща внимание на същественото и рекордно за последните години увеличение на основните видове разходи, включително ръста на разходите, свързани със здравноосигурените лица с прекъснати права.

В анализа, свързан с проекта на бюджета на ДОО, се маркират проблемите в пенсионната система, като например рискът от прекъсване на връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи. Съветът прави препоръки реформата в пенсионния модел да се насочи към стимулиране на развитието на втория стълб и засилване на капиталово-покривния елемент в пенсионния доход.

- Фискалният съвет си партнира с други институции, например университети. В какво се изразява това партньорство и какво предстои в бъдеще?

- Фискалният съвет има сключени споразумения за сътрудничество със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за национално и световно стопанство и Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН. Една от функциите на съвета е да провежда публични лекции в учебни заведения и партньорски организации, като запознава общността с текущото състояние на публичните финанси, основните проблеми и перспективите в областта.

Университетите и Съветът също могат да организират съвместни събития, конференции и обучения. През юни 2026 г. предстои конференция на Фискалния съвет, на която ще се представят актуални теми в областта на публичните финанси от представители на академичните среди, партньорски организации и самия съвет.