Песента „Югославия“ предизвика политическо напрежение преди сръбската селекция за Евровизия 2026

Ключови думи: Евровизия 2026, Зейна Муркич, песента Югославия,  сръбска селекция Евровизия, Виена

Евровизия отново се оказва в центъра на политически дебат, след като песента „Югославия“ на сръбската изпълнителка Зейна Муркич предизвика реакции преди националния полуфинал. За случая пише германският вестник „Франкфуртер Рундшау“.

Според белградския кореспондент на изданието Томас Розер напрежението се е засилило, след като в социалната мрежа X профил с името „Eurovision Kosovo“ обвини Сърбия, че не може да отдели политиката от конкурса. В публикацията се твърди, че песента прославя Югославия и че Европейският съюз за радио и телевизия няма да я допусне, ако бъде избрана за международния финал във Виена през май, предава „Франкфуртер Рундшау“.

Изданието отбелязва, че Косово не е член на Европейския съюз за радио и телевизия и не е ясно кой стои зад въпросния профил. Въпреки това публикацията е привлякла внимание в Сърбия и в други бивши югославски републики.

Самата Зейна Муркич е на 39 години, отхвърля твърденията за политическо послание,певицата е от ромско потекло. 

„Югославия е метафора и Югославия е мечта. Песента ми говори за любов, хора, единство и надежда“, заявява тя. В Сърбия изпълнителката е позната и с активността си в защита на правата на ромите и жените.

Според „Франкфуртер Рундшау“ в текста на песента се акцентира върху морала, почтеността, семейството и родината като ценности, които „парите не могат да унищожат“. Вестникът поставя въпроса дали след споровете около участието на Израел конкурсът е изправен пред ново напрежение, този път на Балканите.

Зейна има последователни участия в сръбската национална селекция за „Евровизия“ през последните години. Като през 2022 г. тя участва в „Песен за Евровизия '22“ с песента „Нема те“ и се класира за финала на конкурса. Музиката е написана от Владимир Мараш, текстът е на Саня Перич, а на акордеон свири Аца Софрониевич.

През 2023 г. изпълнителката се включва в „Песма за Евровизия '23“ с песента „Румба“. Композицията завършва на седмо място във финала. Песента първоначално е създадена като част от мюзикъл.

На 21 декември 2023 г. Зейна е обявена сред участниците в „Песма за Евровизия '24“, сръбската национална селекция за конкурса „Евровизия 2024“, с песента „Найболя“. И тази песен достига до финалната фаза на надпреварата.

Съгласно правилата на Европейския съюз за радио и телевизия, песните не трябва да съдържат политически послания. Оценка за евентуално нарушение може да бъде направена едва ако композицията бъде избрана за официален представител на страната.

Критиките от Косово обаче вече са повишили интереса към песента. Видеото към „Югославия“ има най-много гледания в YouTube сред кандидатите в сръбската селекция, сочат данни от платформата.

Югославия се разпадна в началото на 90-те години на миналия век под напора на сръбския хегемонизъм, който по онова време се олицетворяваше от сръбския диктатор Слободан Милошевич. В продължение на три години бившата югославска армия се превърна в оръдие на „Велика Сърбия“ и извърши агресия - първо срещу Словения, след това окупира над една трета от Хърватия, а в течение на три години в Босна и Херцеговина бяха извършвани най-жестоките престъпления в Европа след Втората световна война, включително етническо прочистване и геноцид, сред които Сребреница, Горажде и Жепа.

По време на диктатурата на Йосип Броз Тито след 1945 г. Югославия бе осеяна с хиляди концентрационни лагери - от Триглав (Словения) до Гевгелия (Македония). В Словения в масови гробове са заровени над 150 хиляди души, избити от режима на Тито, който е определян като седмия най-голям диктатор в света след Втората световна война. В Хърватия и до днес не е ясна точната цифра на убитите, включително жени и деца. Същата е съдбата на противниците на режима в Сърбия, където според най-скромните оценки са избити над 55 хиляди етнически сърби - опоненти на властта, предават от днес.