„Черна писта“ събуди институциите от дълбокия зимен сън

Ключови думи: черната писта, черна писта

Мартин Атанасов е ученик в 12-ти клас на 127 СУ “Иван Денкоглу” в София. Работи и като младши PR експерт в консултантска компания “Янев&Янев”. Създател е на интерактивната платформа “Черна писта”, която показва над 177 000 пътни произшествия в България за 4 г. Той е най-младият носител на наградата “Будител на годината” на БНР, връчена му през 2025 г.

Изминаха повече от 6 месеца от проекта му, който взриви обществото със своята „Черна писта“. Това бе интерактивна карта с точките, където са ставали най-много катастрофи според стастиката на КАТ. Абсолютно безплатно всеки шофьор можеше на мобилния си телефон да прегледа маршрута, по който му предстои да пътува и да знае за опасните места, през които ще премине. Разбира се - от проекта на Мартин катастрофите не намаляха, но момчето показа на държавните чиновници, че могат и по честен начин да си заслужат заплатите. И го потърсихме отново да разговаряме с надеждата, че млади хора като него още продължават с опитите да променят живота на всички нас.

- Мартине, вашият проект „Черна писта“ взриви обществото миналото лято. Какво стана с него и намаляха ли катастрофите?
- „Черна писта“ започна много ударно и неочаквано за мен придоби публичност, но изживя своя живот - доста кратък, само 1-2 месеца. Ефектът от него обаче е много по-голям от самия проект. Той не е нещо огромно, просто една карта, на която са позиционирани и са посочени всички катастрофи. Но той предизвика публично и институционално внимание и това стана много важно. От една страна показа, как един човек само на 18 г. и без опит, без знания в тази сфера, може да направи нещо, което да е във фокуса на цялото ни общество и да получи подкрепа. Това ми даде вдъхновение за други проекти, вдъхнови и други хора и виждам такива, които излязоха през следващите няколко месеца. Те са свързани с уж малки проблеми, които изглеждат не особено важни, но за обществото ни са важни. Например 20-годишният Тихомир Кременлиев е създал една платформа за опасните тротоари в София, която е много интересна. Един такъв проблем може да изглежда незначителен, но за трудноподвижните хора, възрастните и майките с колички наистина е много важен. Милен-Йоан Божиков, който е на 21 г., пък е разработил, благодарение на данните за градския транспорт в столицата, карта на живо, която по много удобен начин помага за използването му, като показва разписанията в реално време, закъсненията и т. н. Аз също го ползвам в ежедневието си. Калоян Минчев, който е по-малък от мен, само на 17 г., беше създал приложение, което помагаше на всички нас да се ориентираме по-лесно при приемането на еврото. Идеята е такава - контра на дезинформацията, малко по-удобни функционалности, отколкото е сайтът на държавата и т. н. Това са само проектите, за които аз знам, а до мен достигна информация, че има още доста такива - граждански дигитален активизъм на млади хора, което е наистина прекрасно. Затова казвам, че вдъхновението, което може би е дала „Черната писта“, за мен е от огромно значение.

- Хората реагираха, а институциите?
- Да, второто нещо, което беше целта на проекта, е да подбуди институциите към повече действия, да ги събуди от зимния сън, който бяха заспали, поне по тази тема. Буквално месец след излизането му МВР за 1 месец пусна тяхна карта, която е публична и безплатна на техния сайт, с всички катастрофи за определен период. Тя е абсолютно подобие на моя проект, но се разминава по това, че е в реално време - ние можем да я отворим и да видим катастрофите за деня. Аз много се радвам, че подеха такава инициатива и я направиха, защото сега да видя за вчера, за миналата седмица катастрофите и няма нужда да ги изисквам, те са достъпни. Това отваря възможност тези данни да бъдат използвани за много анализи от различни организации, които се занимават с пътна безопасност. Например, ако някой иска да направи наслагване или да види на определено място дали има проблеми, може да го направи там. Точно тази платформа иззе функциите на „Черна писта“ и затова казвам, че проектът ми изживя живота си. И не трябва на 100% ние като граждани да изземаме тези функции.

- Вие направихте „Черната писта“ още преди да вземете книжка. Сега вече сте шофьор и проблемите по пътищата по-различно ли изглеждат?
- Сега вече мога да направя по-директната препратка, че всички тези неща, които се описват, наистина са зле - лошата пътна настилка, липсата на маркировка, объркващата маркировка. Аз по-често шофирам в София и е доста сложно, благодарение на това, че на места повече трябва да внимаваш за дупки, отколкото за това къде отиваш и в каква посока се движиш. Условията са срещу теб. Другото нещо са неадекватните шофьори, които срещаш. Дори да се петима на 100 човека, те пак са риск за всички. Така че, вече виждам на практика всички тези неща и осъзнавам защо е толкова голям проблемът. Една секунда невнимание и ти можеш да излезеш от пътното платно, даже да направиш по-голяма беля. Вече на практика виждам всичко и разбирам защо е толкова сложен проблемът, то не е едно нещо, но трябва да се започне отнякъде.

- Човек трябва ли да е информиран за лошите пътища и ще помогне ли това срещу касапницата на пътя?
- Още в началото на инициативата на „Черна писта“ аз имах идеята да проверя има ли корелация между местата с концентрация на ПТП и пътната настилка. Тогава поисках данните за състоянието на пътищата и ми беше отказано с основанието, че няма такава информация, тоест държавата, като собственик, не знае. Това беше разочароващо за мен. Но в края на м. г. стана ясно, че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ също е подела много бързо инициатива и е създала също такава карта, достъпна на техния сайт, за състоянието на всички пътища в България - и републиканската пътна мрежа, и общинската. Това е много ценно, въпреки че не дава детайлна информация кога са ремонтирани, но ги поставя в категория - добри, лоши, много лоши. И ако други държавни органи имат желание да съберат тези данни и информацията от МВР, могат да се ремонтират пътищата с най-голяма концентрация на ПТП. Това е пример как могат да се вземат решения, основани на факти и точни данни, а не на някакво усещане. Това е ефектът, който „Черна писта“ предизвика. Сега обаче, като я отвориш, първо има информация за другите две карти.

- Това обаче засега не решава проблема с катастрофите.
- Много хора могат да си зададат въпроса защо „Черна писта“ беше създадена, след като това е задача на държавата, имаме институции, имаме голяма администрация, която трябва да работи по това. Аз смятам, че ако искаме нещо да се промени, нещо не ни харесва, независимо дали е вкъщи или работата ни, в обществото ни, ние не трябва просто само да искаме. Трябва да сме двигателя на тази промяна, на това нещата да се случват по-добре. В случая тези 2 нови карти със сигурност не са панацея за решаване на проблема с войната по пътищата, но са една основа, от която вече може да се работи. Например в Кресненското дефиле, където ставаха много катастрофи, едни поставени колчета решиха проблема. Катастрофите точно така се борят - с прости мерки, но основани на информация. И това важи за всеки един друг сектор. Такъв активизъм може да подеме много големи промени, които чрез простички стъпки да доведат до желана реформа и вземане на някакви решения. Ние имаме много голяма администрация и според мен тя трябва да оправдае с работата си всичките пари, които консумира всяка година от нашите данъци. А това в момента не го виждаме, защото, ако тръгнем да изброяваме секторите, в които има проблеми, то ще видим, че става дума за всичко - от културата, през здравеопазването и образованието, до отбраната и вътрешната сигурност. Така че, нека държавата да започне да си върши работата, но това не означава, че ние трябва само отстрани да стоим и да мрънкаме, а да направим това, което зависи от нас.

- Като заговорихме за промени и гражданска активност, вие ще гласувате ли?
- Категорично - да. Призовавам и всички, които имат това право, да го използват задължително. Може да нямат фаворит на тези избори и да смятат, че всички са маскари, обаче когато не гласуваме, оставяме възможността някой друг да взема решение как ще бъдем управлявани. Аз много се радвам, че младите хора около мен ще гласуват. Аз ще се опитам да се включа по-активно като гражданин, може би като наблюдател, по някакъв начин да съм сигурен, че вотът ни е опазен. Защото още от времето на Алеко Константинов и Бай Ганьо виждаме как се правят избори. Тук пак стигаме до въпроса с честността, което зависи от хората, колко от тях ще отидат да гласуват. Защото, колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малко са манипулираните и купените гласове. И оттам нататък вече е гражданският контрол, който ние можем да окажем на по-рисковите места, от нас си зависи. Не трябва да чакаме служебен или редовен кабинет да ни осигури честни избори. На фона обаче на всичко, което се излива в публичното пространство сега - и апатия, и агресия, и негативизъм, имаме нужда малко да забавим темпото на омраза и да си помислим дали не можем да преглътнем всичките си различия в името на това държавата ни да се движи напред. Ако излезем от нашата българска действителност и подадем глава навън, ще видим как светът се развива с невероятна скорост. И в контекста на това, ние как да заемаме адекватна позиция, ако не можем първо да си подредим къщичката. Постигнахме няколко големи цели - от ЕС, Шенген, Еврозона и е време да обърнем внимание какво става в страната ни. Хиляди млади хора участваха в протестите миналата година, но не виждаме особен резултат. Това не става с магическа пръчка. Всички, които искаме промяна, трябва да сме по-активни, да не оставаме само в социалните мрежи, където реагираме на някакви безумия в страната. Заради апатията ние сме в ситуацията, в която се намираме в момента.

- През 2025 г. станахте „Будител на годината“. Очаквахте ли го?
- Аз с голям интерес научих, че съм селектиран в Топ 10 на класацията „Будител на годината“ на Българското национално радио. Още тогава се колебаех дали заслужавам тази чест и дали да не си направя отвод. Но така или иначе бях сигурен, че няма да спечеля. Имаше много прекрасни хора, които бяха номинирани, сред тях беше и бащата на Сияна. Затова реших, че няма да спечеля. С голяма изненада, обаче, отивайки на награждаването, разбрах, че аз съм победител с много малка разлика от останалите. Тогава с голяма емоция приех наградата, защото, както каза Иво Дойчинов, който е инициатор на конкурса, това е една отговорност, която си остава за цял живот. Така е, защото това е препратка към големите имена на будителите, които ние познаваме от историята и такъв тип инициативи те превръщат в един съвременен будител. Аз не го очаквах и думата будител и наградата са много специални за мен. Не мисля, че само аз го заслужавам и посветих наградата на всички активни млади хора в България, защото м. г. видяхме, как младите излязоха на преден план, не само на протестите. Имахме примерите на волейболния ни отбор, на всички победители от световни състезания. Благодарение на БНР и Столична община поставихме наградата в метростанция „Сердика“. Това е първата статуетка в историята на конкурса, в която е оставена на публично място. За мен беше много важно да споделя наградата, защото има смисъл тя да вдъхновява, а не да събира прах вкъщи. Ако някой се зачете в посланието на нея, може да се вдъхнови и да бъде по-активен, по-добър. Защото това е директният пример и доказателство, че всички можем да сме будители.

- През тази година вие завършвате училище, къде смятат да продължите образованието си - в България или в чужбина?
- Със сигурност в България. За съжаление, този въпрос не е просто икономически и за по-добро образование, а затова дали има смисъл. Когато у нас не виждаме перспективи, много мои връстници търсят възможност навън. Аз обаче съм взел решението за себе си - ще уча тук, а какво точно, това е въпрос с повишена трудност, на който още сам не мога да си отговоря. Това създава много дискусии вкъщи, защото аз имам много различни интереси. Но категорично оставам в България, защото виждам смисъл в това, което правя, макар и да е трудно.

- Оптимист ли сте?
- Умерен, защото всичко става бавно, сложно и на места не става. От друга страна обаче най-ценният капитал, търсен в целия свят, това са хората. Ние го имаме. Имаме гениални умове и прекрасни хора, от които зависи всичко.