Задържаха четирима българи в Гърция за отвличане, трудова и сексуална експлоатация

Ключови думи: българи в Гърция, Фарсала, трафик на хора, трудова експлоатация, сексуална експлоатация, отвличане, ЕРТ

Четирима български граждани са задържани край град Фарсала в Гърция по подозрение за участие в престъпна група, занимавала се с отвличания, трафик и експлоатация на сънародници. За случая съобщава гръцката държавна телевизия ERT. Сред задържаните са двама мъже на 26 и 48 години и две жени на 24 и 44 години.

Според информацията те са държали против волята им български граждани и са ги принуждавали да работят в земеделски стопанства без заплащане. Разследването е започнало след сигнал на спешния телефон 112, подаден от двама български мъже. Те са поискали помощ, но не са успели да уточнят точното си местонахождение.

Гръцките власти са ги открили в района на Фарсала, където те разказали, че са били привлечени с обещания за работа чрез интернет приложение. По техни думи сънародник и негова съучастничка са ги транспортирали до Гърция, след което са им отнели личните документи. В района те са били настанени заедно с още четирима българи, които също са заявили пред полицията, че не са получавали възнаграждение за труда си и са живели при лоши битови условия.

По случая има и отделен сигнал от българска гражданка. Тя е заявила пред разследващите органи, че през декември 2025 г. е била отвлечена от родното си село в България и транспортирана с автомобил до Гърция.

Според показанията ѝ ѝ е било отнето правото да контактува с близките си, а впоследствие е била подложена на сексуално насилие от 48-годишния задържан, както и от възрастен мъж, който е заплатил за това. Заподозрените са задържани на 21 февруари.

При обиск у тях са открити личните документи на част от пострадалите. Гръцките власти продължават разследването, като се очаква повдигане на официални обвинения по линии, свързани с трафик на хора, принудителен труд и сексуална експлоатация.

Случаят поставя отново въпроса за рисковете при търсене на работа в чужбина чрез неофициални канали и социални мрежи, както и за необходимостта от по-строг контрол срещу трафика на хора в региона.