Радев ще бъде притиснат да докаже, че „Боташ“ може да е печеливш

Това ще е не просто сериозно изпитание за него, а концентриран тест за политическа последователност

Ключови думи: румен радев, изпитание, тест, политика, сделка, боташ, трябва да докаже, може да е печеливш

Политиката има една безпощадна особеност – тя не търпи вакуум на отговорността. Ако Румен Радев действително капитализира надигащата се обществена вълна и спечели парламентарните избори през април, формирайки правителство – коалиционно или еднопартийно – той ще се изправи не просто пред обичайните управленски изпитания, а пред концентриран тест за политическа последователност. И този тест има име: „Боташ“.

Темата, която месеци наред служеше като инструмент за атака срещу него, неизбежно ще се превърне в лакмус за управленски капацитет. Опозицията няма да му остави „меден месец“. Напротив – именно защото „Боташ“ бе превърнат в символ на предполагаема некомпетентност и непрозрачност, натискът ще започне рано и ще бъде безмилостен.

Обвинението

Месеци наред ГЕРБ и ДПС на Пеевски твърдяха, че назначен от Радев служебен кабинет е сключил неизгоден договор с турската енергийна компания „Боташ“. Тезата бе проста, повтаряна и медийно усилвана: България губи по милион на ден.
Този тип формула е политически ефективна. Тя превежда сложната материя на енергийния пазар в лесно смилаем гняв. Когато една сделка бъде облечена в ежедневна „загуба на милион“, общественият дебат се свежда до морална присъда.

Защитната линия на Радев бе също толкова ясна: проблемът не е в договора, а в липсата на воля той да бъде използван пълноценно. Според него кабинетът на Росен Желязков умишлено не активира целия капацитет по споразумението, за да произведе изкуствена загуба и да настрои общественото мнение срещу президентската институция.

Тук вече спорът преминава от икономически в политически. И от експертен – в персонален.

Моментът на истината

Първите социологически проучвания очертават надигаща се вълна, на чийто гребен сърфира Румен Радев. Дали тя ще достигне критична маса, предстои да разберем. Но ако той оглави изпълнителната власт, аргументът „те саботират договора“ ще загуби защитната си сила. Отговорността ще стане еднолична и непосредствена.
Тогава въпросът няма да бъде кой е виновен за подписването, а кой носи отговорност за резултата.
И тук времето ще се окаже решаващ фактор. Радев няма да разполага с цял мандат, за да доказва рентабилност. Политическата реалност в България рядко предоставя подобен лукс. Една година – максимум. Толкова ще му бъде дадено, преди опозицията да извади калкулаторите отново.

Дилемата на печалбата

За да обърне наратива, Радев ще трябва да направи две неща едновременно. Първо – да осигури реално натоварване на капацитета по договора с „Боташ“, така че фиксираните разходи да бъдат компенсирани от пазарна активност. Второ – да комуникира този процес убедително и прозрачно.

Защото в политиката печалбата не е само счетоводна категория. Ако обществото не бъде убедено, че договорът носи стратегическа стойност – енергийна сигурност, гъвкавост, диверсификация – чистата финансова логика няма да бъде достатъчна.
Неуспехът ще въоръжи Бойко Борисов и Пеевски с нов, още по-остър инструмент за атака: „Предупреждавахме ви.“ Тогава „Боташ“ ще се превърне в символ на самонадеяност, а не на стратегическа визия.

Но успехът би имал огледален ефект. Ако договорът започне да генерира положителен финансов резултат или поне да доказва икономическа логика, въпросът неизбежно ще се обърне към критиците: защо досега капацитетът не е бил използван? Имало ли е политическо нежелание България да печели от вече сключено споразумение?

Политическият риск

В този смисъл „Боташ“ е повече от енергиен договор. Той е политически маркер. Ако Радев влезе в ролята на премиер, това ще бъде първият му голям управленски изпит – не в сферата на реториката, а на резултатите.
Българската политика често се движи от скандал към скандал. Но понякога се появяват теми, които надживяват цикъла на новините. „Боташ“ има потенциала да бъде именно такава тема – структурен спор за това кой и как управлява стратегическите ресурси на държавата.

Радев ще трябва да докаже, че договорът може да бъде не бреме, а инструмент. Ако успее, ще пренареди баланса на обвиненията. Ако не – ще легитимира най-тежките критики срещу себе си.