Бургас приветства премиерата на филма "Нас, които ни няма"

Късометражната екранизация, ни "връщам към нас" в Бургас, където всичко говори

Ключови думи: Нас, когато ни няма, Габриела Бозова, роман, късометражен филм, премиера, Бургас, любов, атмосфера, НХК

„Отново се връщам към нас, тогава, когато нас още ни нямаше. Паметта е егоист, който иска да ни задържи...“

Днес, 1 февруари,  залата на културния център на НХК се изпълни от хора, дошли да се докоснат до късометражния филм-премиера „Нас, които ни няма“. Да усетят частица от любовта. Онази младежката, морската, първата, космическата и вечната. И ако има начин тя да бъде показана само в 18 минути, то днес бургазлии и гости на града имаха възможност да я видят, да я усетят и да се влеят в нея. В космическата същност на сътворението, чрез теорията за Големия срив и при същата тази, при която се ражда и любовта.

Премиера на късометражния филм „Нас, които ни няма“ на 1 февруари в НХК

Късометражната продукция е дело на 19-годишната Габриела Бозова, която успява да пресъздаде реална история по романа на Антония Апостолова. Роман, отличен с награди и номинации, а след това нежно филмово въведение, трудно би било някой да не пожелае да прочете цялата история.

„'Нас, които ни няма' е обяснение в любов към цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90-те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта.“

Авторката на романа, която също присъстваше в залата, е била неотлъчно до процеса по създаването на личната история. С истинска емоция тя сподели:

„Най-вълнуващото днес е, че персонажите от романа присъстват тук - те живеят в Бургас. Това е реална история от моята най-голяма и космическа младежка любов, която, за огромно мое съжаление, си отиде твърде рано. Идеята ми с книгата беше да я съхраня, да върна Мартин - моя любим - като разказвач и да му дам нов живот. Сега, когато гледам  от стилизирания плакат с неговото лице и си казвам: 'Ето те, продължаваш да си тук.'“

„Това са от онези любовни истории, които знаеш, че ще свършат, но които остават вечни. Във филма това е нашата първа среща. Тогава си имах друг приятел, но аз го разпознах. Ние се разпознахме  взаимно и захвърлихме всичко.“  В допълнение, тя каза, че в залата присъстват и майката и братът на Мартин.

След прожекцията пред репортер на "Флагман.бг" младата режисьорка сподели:

Филмът е реализиран със съдействието на Община Бургас и под менторството на изявените български кинематографисти Яна Титова и Алекс Алексиев.

Атмосферата във филма напомни за друга емблематична бургаска лента, като „Писма до... и обратно“ на режисьора Хиндо, който също бе сред публиката. 

Късометражния филм ни свърза с Бургас и отново се превърна в герой със своите реални истории и култовите си личности, музиката от 90-те, аудиокасетите, старите тапети и соц шкафовете, които още живеят в някои не ремонтирани домове.

При едно истинско влюбване, което е позволено или не, всички ние от Бургас търсим спасение край морето. А то, във филма, играе заедно с тримата главни герои. Те „плътно“, както казва авторката, пресъздават реалните образи на Мартин и Антония. В главните роли участват са Венцислав Стоянов (Мартин), Александра Костова (Антония), Грек Стилиянов (Милен) и Никол Николова (Люба).

Реалният герой - Грек Стилиянов също присъстваше на прожекцията.

В екранизацията, той пресъздава ролята на Мартин, като дава задълбочен увод на краткия поетичен филм от самия роман:

„Колко пъти после ти бях писал, мисля, че се задушавам. Ти смяташе, че е красива фраза, с която те плаша - за космическите размери на любовта си, нали. Но аз я чувствах - с дробовете, с адамовата ябълка, с хлътналите гърди, които никога не бе ползвало змийчето на цигара. Нито мама, нито татко пушиха, но не знам как са издържали в странстването на паметта.
Ето, и сега паля цигара - за да пришпоря тленното и къмшичния спомен. Сякаш има нужда от принуда. Може ли изобщо да има принуда? Изменя ли се паметта, ако проявиш към нея насилие... но аз не искам избавление.“