България се сбогува с Калин Терзийски: Писателят, който остави следа в литературата и телевизията

На церемония в Централните софийски гробища се събраха близки и колеги на писател. Той беше изпратен с почит от личностите, които го познаваха и обичаха

Ключови думи: Калин Терзийски, писател, литература, обществен експеримент, сбогуване

Сбогуваме се с един от най-емблематичните български писатели, Калин Терзийски, чийто живот и творчество оставиха неизличима следа върху българската литература и медии. На церемония в Централните софийски гробища се събраха близки и колеги на писател. Той беше изпратен с почит от личностите, които го познаваха и обичаха. Ники Кънчев, Михаил Вешим и Деян Енев споделиха спомени за неговото неспокойно вътрешно търсене, за книгите и картините, които той остави след себе си, съобщава БГНЕС. 

Калин Терзийски беше не само писател, но и една от емблемите на съвременната българска култура. Роден на 22 март 1970 г. в София, той навлиза в литературната сцена с ярко изразена индивидуалност. Завършил Националната природоматематическа гимназия и след това медицина, Терзийски решава да се отдаде на писането, пренебрегвайки традиционния професионален път в медицината.

През годините той се утвърдява като един от най-популярните български автори, със свои произведения в различни жанрове, сред които са есета, поезия, а също и сценарии за телевизионни предавания и радио програми. Неговият нестандартен подход към живота и литературата го прави обичан и критикуван едновременно. Особено важно за обществото беше и неговото участие в провеждането на обществените експерименти с Мартин Карбовски. Това го постави в центъра на обществени дебати за морал, свобода и отговорност.

През 2006 г. създава литературния клуб „Литература *Диктатура“, който привлича внимание заради своята критична позиция към социалните и политическите структури. Не по-малко значима бе и неговата роля като учредител на Сдружението на българските телевизионни сценаристи и Асоциацията на писателите в България.

Терзийски ще бъде запомнен не само като автор на книги, но и като човек, който се осмели да предизвика конвенциите на своето време. Неговото наследство ще продължи да бъде част от българската културна идентичност, защото през своите произведения той поставя въпроси за живота, обществото и човешките отношения, които ще се разискват още дълго време след неговото напускане.