Планинските курорти търсят нов модел на развитие чрез законодателни промени

Ключови думи: боршош, зимни курорти, флагман

Изнесено заседание на парламентарната комисия по туризъм събра в Пампорово представители на Министерството на туризма, кметовете на Смолян и Чепеларе Николай Мелемов и Боран Хаджиев, заместник областният управител на Смолян Красимир Даскалов, ръководството на „Пампорово“ АД, хотелиери, представители на организации в туристическия бранш.

Присъства и министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош, според когото подобни заседания дават възможност законодателната власт да се запознае на място с реалните проблеми на туристическия бизнес и общините.

Дебатът за националните курорти и промените в закона за туризма е крайно належащ, заяви той и призова дебатът по внесените от министерството предложения за законодателни промени, отнасящи се за развитие на планинските курорти, да се случи максимално бързо, още в следващите седмици, тъй като този парламент все още има своя живот.

Председателят на комисията д-р Десислав Тасков (от ПГ на „БСП – Обединена левица“) заяви, че предложенията за промени ще се разгледат на заседанието на комисията през следващата седмица.

Според министър Боршош едно от основните предизвикателства през 2026 г. е именно възобновяването на разговора за развитието на туризма и за законодателните промени, свързани с възможностите за изграждане на нова инфраструктура в планинските курорти.

Той уточни, че визията и предложенията на министерството вече са изпратени в Народното събрание и в рамките на няколко месеца може да бъде намерено ново решение за отключване на развитието на планинския туризъм.

Министърът отбеляза, че планинският туризъм е сред развитите сегменти на българския туристически продукт, но при сравнение с водещите зимни дестинации в Европа разликите са значителни. По думите му България разполага с по-малко от 200 км ски писти, докато в държави като Италия, Австрия и Франция общата им дължина надхвърля 5000 км. Според Боршош това е сериозно изоставане, въпреки усилията на бизнеса и местната власт да поддържат конкурентоспособен зимен туризъм.

Той посочи още, че за първи път са обобщени всички предложения за законодателни промени, направени от представители на туристическия бранш и неправителствени организации. По темата предстои широк дебат, в който ще се сблъскат различни позиции – от крайни виждания за пълна забрана на намеси в планините до аргументи за използване на съществуващия потенциал.

Според министър Боршош решението трябва да бъде намерено между тези две крайности и да отговори на въпроса какво развитие се търси за българските планини – по отношение на достъпността, опазването на околната среда и управлението на туристическия поток.

Министърът подчерта, че предстоящите решения могат да променят начина, по който се развива туризмът в българските планини, без да се нарушава тяхната цялост и без компромис с екологичните норми и изисквания.

„Отварянето на Рудозем – Ксанти променя картата на Родопите“

Председателят на парламентарната Комисия по туризъм д-р Десислав Тасков заяви, че отварянето на граничния контролно-пропускателен пункт Рудозем – Ксанти променя туристическата карта на Родопите и създава предпоставки за формиране на нов туристически коридор между България и Гърция.

„Новият туристически коридор ще даде възможност за кратки уикенд пътувания България – Гърция, комбинирани маршрути тип „планина плюс море“, създаване на пазари и обмен на туристопоток в двете посоки“, посочи Тасков. По думите му основното предизвикателство е отварянето на пункта да бъде превърнато в реален, разпознаваем туристически продукт.

Председателят на комисията отбеляза, че Пампорово отдавна е повече от национален курорт и се е утвърдил като символ на Родопите, на зимния спорт, семейния туризъм и модерния СПА и уелнес продукт на България. Според него ефективните политики в туризма следва да се формират „на терен“, където ясно се открояват както постигнатите резултати, така и съществуващите дефицити.

Тасков посочи, че развитието на зимните курорти не може да се ограничава единствено до зимния сезон, а трябва да включва целогодишно комплексно туристическо преживяване – семейни услуги, обучение, детски зони, спортни събития, уелнес програми и медицински пакети.

Сред основните проблеми пред сектора той открои климатичната несигурност, високите разходи за изкуствен сняг, електроенергия и вода, както и недостатъците в пътната инфраструктура, паркирането, вътрешния транспорт и свързаността с летища и големи градове. „Това е невидимият продукт, който туристът усеща първо“, подчерта Тасков.

„Пампорово – зимният курорт с най-много слънчеви дни в България“

Пампорово е зимният курорт в България с най-много слънчеви дни, а природните дадености, климатичните условия и стратегическото разположение създават много добри предпоставки за неговото развитие, заяви заместник областният управител на Смолян Красимир Даскалов по време на изнесеното заседание.

По думите му през годините около развитието на курорта са се натрупали редица проблеми, които изискват и законодателни решения. Като основен той открои липсата на одобрен общ устройствен план, което забавя инвестициите в инфраструктура и дори в изграждането на спомагателни съоръжения.

Даскалов посочи, че това е и сериозна пречка за решаването на проблема с недостига на паркоместа в курорта. Допълнително затруднение създава и фактът, че Пампорово е разположен на територията на две общини.

Според заместник областния управител синхронът между двете общини допринася за привличането на повече туристи, но е необходимо да се обмислят законодателни промени, които да улеснят управлението и развитието на курорта в този специфичен териториален контекст.