Лена Бориславова май напуска парламента и няма да участва на следващите избори

Бориславова намекна, че за нея нямало място в листата на „Продължаваме промяната“

Ключови думи: Лена Бориславова, Продължаваме промяната, ПП-ДБ, парламентарни избори, листи, политика, оттегляне, Народно събрание

Едно от разпознаваемите лица на „Продължаваме промяната“ - Лена Бориславова, намекна, че може да не участва в предстоящите парламентарни избори. Това става ясно от нейна публикация в личния ѝ профил във Facebook, която предизвика сериозен обществен и политически отзвук.

В дългия си и философски текст Бориславова не споменава директно партията или конкретно решение, но говори за момента, в който политикът трябва да си даде сметка дали все още изпълнява призванието си, или е преминал в режим на „политическо оцеляване“. Именно този пасаж бе разчетен от наблюдатели като индикация, че за нея няма да има място в листите на „Продължаваме промяната“.

Ето какво написа тя:

"За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител“ или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.

С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си. Смятам, че в най-общ план има три вида хора, които влизат в политиката.

Първите са хора с кауза - хора, готови да пожертват личния си комфорт, стабилност и понякога дори безопасност, за да служат на нещо по-голямо от самите себе си.

Вторите са хора, които са дълбоко небалансирани, а понякога дори разрушителни - хора, които използват политиката, за да избягат от вътрешните си конфликти. Те се представят като борци за кауза, но в действителност хранят егото си, проектират личните си разочарования навън и заменят вътрешните си битки с външни политически войни.

Третата група се състои от хора, движени основно от пари, власт и кариерни амбиции. За тях идеологията и ценностите са просто маркетингови инструменти - удобни разкази, които прикриват личното облагодетелстване и стремежа към влияние.

Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда - изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване - тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.

Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта - онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност - само ти напомня, че искаш още.“

Затова е много показателно, когато избираемите местата в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот“.