Атанасовден е - зимата си тръгва, а лятото наднича от ъгъла

Ключови думи: атанасовден, повелия, имен ден, църковен календар

На 18 януари православните християни отбелязват Атанасовден - денят, посветен на свети Атанасий Велики, един от най-важните отци на Църквата и защитник на християнската вяра. В същото време този ден заема особено място и в българския фолклор, където е свързан със символичното „прогонване“ на зимата, съобщава БНТ.

Свети Атанасий е роден в Древен Египет през края на III век в бедно, но благочестиво християнско семейство. Известен е като ревностен защитник на православието и основен противник на арианството. През 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея, а впоследствие е избран за архиепископ на Александрия. Въпреки гоненията и заточенията, на които е подлаган, св. Атанасий остава верен на християнските си убеждения. Умира на 18 януари 376 г., на 76-годишна възраст.

Според българските народни вярвания, на Атанасовден светецът се качва на планината, облечен в копринена риза, и казва: „Иди си, зимо, идвай, лято!“, предава actualno.com. В традиционния календар това е моментът, в който природата започва постепенно да се събужда. Счита се, че от този ден нататък студовете започват да отслабват.

На места се вярва, че св. Атанасий и св. Антоний (отбелязван на 17 януари) са братя или майстор и калфа. Смята се също, че на Атанасовден змиите и гущерите се скриват в зимния си сън, затова не се ходи в гората. За здраве се меси обредна пита, която се раздава на близки и съседи. В някои региони е разпространена традицията да се коли черна кокошка за предпазване от болести.

По данни на НСИ и справка с регистъра на населението, към края на 2025 г. на този ден имен ден празнуват над 51 450 души, сред които 40 151 мъже и 11 299 жени. Най-често срещаните имена са Атанас, Атанаска, Таско, Таска, Начо, Таньо и Тинка. Името Атанас произлиза от гръцкото „Athanasios“ и означава „безсмъртен“.