Българка направи рекордна сделка в Европа: Продаде своя „зелен“ стартъп за 80 млн. евро

Проф. Николай Райчев коментира, че сделката на Любомила Йорданова е пример за това как се печелят пари от нищото

Ключови думи: въглеродно счетоводство, ESG индустрия, Любомила Йорданова, Diginex, Plan A

Българката Любомила Йорданова постигна изключителен успех на световната сцена, след като продаде своя стартъп за въглеродно счетоводство Plan A за 80 млн. евро. Сделката с британската компания Diginex е първата мащабна технологична придобивка за 2026 г. и бележи нов етап в развитието на ESG индустрията в Европа. Йорданова, която основава Plan A през 2017 г., ще продължи да ръководи компанията, докато тя се интегрира в глобалната мрежа на Diginex и разширява дейността си на континента.

Сделката, оценена на общо 80 млн. евро, включва 55 млн. евро в брой и акции от Diginex, както и допълнителен пакет от 25 млн. евро, обвързан с бъдещото представяне на компанията. Това е една от най-значимите сделки в областта на устойчивите технологии, които през последните години се превърнаха в ключов двигател на европейската икономика, информира "Параграф", а в същото време професор Николай Райчев - експерт в областта на квантовите изчисления, изкуствения интелект и софтуерното инженерство - коментарира във Фейсбук, че това е бизнес модел, изцяло паразитиращ върху бюрократичния тумор на Брюксел. Без директивата CSRD, стойността на този „стартъп“ е нула, отбеляза той.

"Медиите ликуват: "Българка покори света!" Националната гордост тупти. Сълзи капят върху клавиатурите", пише в социалната мрежа професорът и обяснява, че Plan A е софтуер за "въглеродно счетоводство", т.е. броиш колко CO2 изпуска една корпорация, за да може тя да попълни правилните формуляри и да получи правилните печати от правилните хора. 

Според него медийният екстаз около продажбата на „Plan A“ е очарователна демонстрация на провинциален комплекс за малоценност.

"Бизнес моделът е ослепително прост и паразитен: Европейските бюрократи създават изкуствен проблем чрез регулации (CSRD), а децата на елита създават софтуер, който ви таксува, за да ви каже колко сте виновни", добавя той.

Професорът определя новината за успеха на Любомила Йорданова като пример за това как се създава пазар от нищото.

"Брюксел приема директива (CSRD), която задължава компаниите да отчитат "устойчивост". Компаниите нямат идея какво означава това, защото никой не е имал преди директивата. Появяват се "решения" (софтуер, консултанти, одитори) които продават compliance. Инвеститорите наливат пари в тези "решения", защото пазарът е гарантиран от закона. Печелят всички, освен планетата и данъкоплатците. Това не е иновация, а регулаторен арбитраж. Създаваш проблем с един закон, после продаваш решението с друг", обясни той.

Според него това е изкуствен пазар, създаден с декрет. "Брюксел измисля проблем (репортване), а децата на елита (в случая - щерката на Саша Безуханова) създават „решението“ (софтуер за попълване на репорта). Затворен цикъл на преливане от пусто в празно. Това е икономическа алхимия от най-грозния вид: монетаризиране на бюрокрацията. Наричат го „Въглеродно счетоводство“. През Средновековието църквата го наричаше „Продажба на индулгенции“. 
Плащаш си таксата, получаваш сертификат, че си „зелен“ и праведен, и продължаваш да замърсяваш", пише още професорът, известен в социалните мрежи и като Ник Рай.

"За придобиването... €55 милиона звучи впечатляващо. После четеш дребния шрифт: €3 милиона в брой, €52 милиона в акции на Diginex. Това не е "екзит" на еднорог, а спасителна операция. 3 милиона кеш покриват едва-едва разходите за адвокатите и последния банкет. Останалите 52 милиона са хартийки (акции) в друга компания, чиято стойност е толкова стабилна, колкото обещание на политик преди избори. Това е класическа схема "акции срещу въздух", добавя той.

"Любомила е дъщеря на Саша Безуханова. Каква изненада. Зеленият преход се оказва семеен бизнес на старата и новата номенклатура. Схемата е перфектен затворен цикъл: Мама и нейният кръг лобират за "устойчиви политики" и регулации.
Дъщерята прави фирма, която продава инструментите за спазване на тези регулации. Вие плащате сметката през цената на всеки продукт, който купувате. Това не е история за "българка, която успя", а за мрежи, които се възпроизвеждат", пише проф. Райчев и обяснява, че въглеродното счетоводство (ESG индустрията) е религия на 21-ви век. "Има догми (net zero), свещеници (консултанти), индулгенции (carbon credits) и еретици (всеки, който пита "това работи ли?").
Компаниите не намаляват емисиите, а плащат на други компании да ги броят и докладват. После плащат на трети компании да ги "компенсират" чрез дървета в Амазония, които може би съществуват. Междувременно атмосферата продължава да се замърсява, но формулярите са попълнени правилно", добавя той.

"Plan A продава софтуер на корпорации, за да спазват закон, който ги задължава да купуват такъв софтуер.
Това е като да направиш закон, че всяка кола трябва да има стикер "Аз съм кола", после да продаваш стикери, и после да се хвалиш, че си "disruptor в автомобилната индустрия". Ако утре Брюксел отмени CSRD, Plan A няма да има клиенти. Diginex няма защо да купува. Цялата индустрия се изпарява като CO2 в атмосферата. Но няма да я отменят, защото твърде много хора печелят от нея", коментира професорът. 

Според него Plan A не е успех на предприемачеството, а триумф на бюрократичния капитализъм. "Вие не купувате по-чиста планета, а финансирате административния данък "въздух". Радвайте се, шаранчета. Току-що ви продадоха собствените ви окови за 55 милиона, а вие ръкопляскате...", отбелязва той.