Голям празник е утре, спазват се много забрани

Ключови думи: антоновден, флагман, празник, традиции антоновден

Антоновден е празник, който в народната традиция се свързва преди всичко с предпазване от болести и разваляне на магии.

Според агиографските свидетелства Свети Антоний Велики изкарвал прехраната си и с ръчен труд – плетял кошници от палмови клони, които разменял за хляб. Наред с това бил известен и като лечител, който прогонвал болести и имал силата да разваля зли магии.

Имениците на Антоновден са Антон, Антония, Антони, Антоан, Антоанета, Тони, Тоня, Анета, Анко, Анкета, Донка, Донко

В народните вярвания Антоновден е сред т.нар. „тежки“ и опасни празници. Смятало се, че на този ден светецът гони лудостта, но не винаги успява да я улови и затова се гневи. Именно поради тази причина хората били особено внимателни и спазвали строги забрани, за да не си навлекат болести и нещастия.

Празникът е тясно свързан с предпазването на хората и животните от чума, мор, холера и други зарази. Вярвало се, че на Антоновден не бива да се подхваща никаква нова работа, за да не се „отвори път“ на болестите.

Още преди изгрев слънце младите невести приготвяли обреден хляб, наричан чомини. Той се намазвал обилно с мед, петмез или маджун и се раздавал на близки и съседи за здраве. По стар обичай една от питките се оставяла на тавана „за белята“, „за лелята“, тоест за чумата. Заради този обичай Антоновден е известен и с името Лелинден.

Съществува и поверие, че за да се прогонят болестите завинаги, на този ден не се готвят боб, леща и жито. Смятало се, че тези храни могат да разгневят чумата, шарката и т.нар. синя пъпка и да донесат нещастие в дома.

Свети Антоний се почита и като покровител на децата, затова празникът е особено важен за младите семейства. Жените строго спазвали забраните и не вършели никаква къщна работа – не шиели, не предели, не плетели, не перели и не чистели. Единственото позволено занимание било готвенето.

Празничната трапеза била богата и задължително включвала ястия от свинско месо, тъй като празникът се пада в средата на зимата и в разгара на т.нар. „свински месец“. На масата присъствали печено свинско, свински ребра със зеле, луканка, баница, орехи, мед и други зимни гозби.

В някои южнородопски селища вечерта на Антоновден стопанката кадяла хляба и ястията на трапезата, като изричала наричания за здраве и благоденствие: „Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари“.

Според богословите иконата на Свети Антоний е изключително подходящ подарък за имен ден, сватба или юбилей. Тя се смята за силен духовен символ и пазител на дома и семейството, особено когато се подарява за нов дом.