Имало само пет сигнала за корупция по европрограмите за последните три години

Ключови думи: корупция, евросредства, европрограми, Сметна палата, сигнали за корупция, конфликт на интереси, държавна администрация

Едва пет сигнала за корупция, свързана с разходването на европейски средства, са подадени в българските институции в периода 2021–2023 г. Това показват резултатите от одит на Сметната палата, посветен на мерките за превенция и противодействие на злоупотребите с евросредства, съобщи институцията.

Според одитния доклад основната причина за изключително ниския брой сигнали е страхът на служители в администрацията и на бенефициенти по европрограми да подават информация за нередности. Те не се чувстват защитени и нямат доверие, че институциите ще реагират ефективно и без негативни последици за подалите сигналите.

По време на програмния период 2021–2027 г. България управлява средства по 13 европейски програми на обща стойност близо 13 млрд. евро, припомнят от Сметната палата. На този фон отчетените сигнали за корупция и конфликт на интереси остават минимални, а реалните санкции - силно ограничени.

Одитът обхваща Министерския съвет и осем ключови министерства, включително тези на иновациите и растежа, регионалното развитие, транспорта, образованието, вътрешните работи и земеделието. Според проверката предприетите от тях антикорупционни мерки са с ниска ефективност и страдат от сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво.

Сметната палата констатира липса на ясен национален стратегически документ с конкретни цели, измерими индикатори и ясно разпределение на отговорностите. В почти 38% от дейностите сроковете са обозначени като „постоянни“, което прави невъзможна реалната оценка на напредъка, предава БТА.

Сред ключовите проблеми са още слабата координация между институциите, липсата на унифицирана методология за оценка на корупционния риск и отсъствието на правила за поведение на най-висшите държавни длъжности. Действащият кодекс за поведение не обхваща министър-председателя, министрите и политическите кабинети, което оставя сериозни „сиви зони“ при контактите с лобисти, приемането на подаръци и дейността след напускане на поста.

Допълнителен проблем е разминаването между европейските изисквания и националното законодателство. Докато регламентите на ЕС допускат разглеждането на анонимни сигнали, Административно-процесуалният кодекс у нас ги изключва, което води до масово прекратяване на проверки без последствия.

От петте сигнала за корупция през одитирания период, два са подадени в Министерството на земеделието и храните, два - в администрацията на Министерския съвет и един – в Министерството на труда и социалната политика. Реално наложените санкции са две - глоба от 1000 лв. за конфликт на интереси и едно дисциплинарно уволнение, сочи докладът.