Между Европа и югославското наследство: неизпълненият договор и кризата на добросъседството

Паметни събития от Кървавия Божик отново поставят на дневен ред неизпълнените ангажименти между България и Северна Македония.

Ключови думи: Кървав Божик, Северна Македония, Договор за добросъседство, УДБА, България, ЕС, историческа памет, репресии 1945

Миналата седмица отбелязахме годишнина от една от най- черните дати в българската история - Кървавия Божик. На 6 срещу 7.01.2945г. започват политически репресии в Титова Югославия, при които хиляди с българско самосъзнание са убити - без съд и присъда.

Началото

е поставено още в края на 1944 г., когато е приет Законът за македонската национална чест, който на практика дава право да се убиват българи, без да се носи отговорност за това престъпление. Макар че и до ден днешен точният брой на жертвите да не е официално установен, още в първите часове са убити над 1200 българи, списъците за които са направени от Лазар Колишевски - югославски политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия и председател на Социалистическа федеративна република Югославия.

Той е отговорен и за изпращането на хиляди в концлагерите в Титова югославия, както и за убийствата на още хиляди други, които са се противопоставяли на Тито. Целите са били ясни -  да се заличат следите от българско самосъзнание и да се ускори македонизацията на населението в района.

Според историци, по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско, са убити над 23 000 българи, а други над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и пращани в концлагерите на Югославия. Труповете на мнозина са хвърлени в Преспанското езеро. Най-пострадали са представителите на интелигенцията – учители, общественици, писатели, свещеници, като целта е ясна - обезглавяването на българската общественост в Македония.

УДБА

За да се разбере цялата истина, за да се узнае бройката на жертвите, трябва да се отворят архивите на бившата югославска комунистическа тайна служба УДБА. Това, между другото, фигурира и към един от протоколите от Договора за добросъседство между София и Скопие от 2017 г., който е и част от преговорната рамка на РСМ за ЕС. Разбира се, вече години по-късно, нищо от него не е изпълнено, най-малкото отварянето на тези досиета.

А архивите за дейността на бившата югославска тоталитарна комунистическа тайна служба не касаят само нашата страна. Словения, Хърватия, Черна Гора, Босна и Херцаговина, РСМ. Всички тези държави са били под наблюдение и на практика контролирани от УДБА. Но и до ден днешен Сърбия отказва да отвори тези архиви, въпреки че иска да се присъедини към ЕС, което означава и право на свободен достъп до информация на всички членки на Съюза, но и на всички бивши югославски републики, които не са държави-членки.

Сърбия е и единствената комунистическа държава, която все още не е отворила досиетата на полицията на диктатора Тито, но и сегашните власти не считат това за свой приоритет. Нещо повече, в различни коментари и интервюта, на въпроси защо тези архиви още не са с публичен достъп, управляващите дават ясно да се разбере, че не смятат никога да ги отворят. А сред тези документи се крие и отговорът за избиването на хиляди с българско самосъзнание, не само по време на Кървавата Коледа.

Всичко ново е добре забравено старо

В конкретния случай – нищо не е забравено и никога не е спирало – както репресиите срещу всички с българско самосъзнание на територията на днешна РСМ, така и сръбското влияние там. Неизброими са пътите, в които наши родственици са унижавани, тормозени преследвани, бити. Последните са буквално отпреди дни.

На 11 този месец, неизвестно лице, извърши нападение над българското посолство в Скопие. Камерата на дипломатическата ни мисия е заснела как мъж се приближава към вратата и чупи защитното ѝ стъкло с остър предмет. Задържан е 53 годишен мъж, за когото полицията предполага, че е извършил деянието.

Най-нелепото е, че външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски мъцна, че нападението срещу българското посолство било изолиран инцидент, а щетите са незначителни. В страна, в която омразата срещу българите и България е институционализирана, няма как да очакваме от нейните управляващи, които са основен проводник на тази омраза, да кажат нещо друго.

Остава и да видим дали този път ще има адекватна присъда, а не условна или символична парична глоба, както винаги досега, когато някой е нарушавал както целостта на български обекти в РСМ, така и е застрашавал здравето и живота на хора с българско самосъзнание.

Но още на следващия ден, на 12.01, двама представители на фондация "Македония" пътуват до РСМ, за да организират подготовката на честването на подвига на Мара Бунева. Още на границата обаче са задържани, като часове наред, при минусови температури, са били принудени да чакат на границата. Накрая единият е пуснат, като е изправен пред съда в Крива паланка, където му е наложена глоба от 250 евро и санкция „експулсиране на чужденец от страната“ за срок от една година. Другият все още е задържан (бел. авт. – към 13.01).

Причината е плакат с надпис „Бугарската кървава Коледа 1945“, което според македонските гранични полицаи било заплаха за националната сигурност на страната им. За разлика от тях обаче, нашата държава, и то напълно свободно, пуска и разрешава на граждани на съседите ни да веят различни знамена тук – някои, забранени от Преспанския договор, други, които включват в изображението си Пиринска Македония като част от днешната РСМ. Да, ние не таим никаква омраза към тях, защото знаем, че сме една кръв, но все пак, страната им не е част от ЕС, което означава доста по- сериозни проверки, включително и рестрикции за някои стоки и артикули, особено такива, които уронват националното ни достойнство.

За ЕС няма йес

Това е повече от ясно, въпреки декларираната – само на думи, заявка, че искат да се присъединят към Съюза. Но членството им в ЕС, все пак, е техен вътрешен проблем, който пряко не ни касае. Нас обаче, и то с пълна сила, ни вълнува непрекъснатата политическа и медийна реторика, която не спира да представя страната ни като фашистка, окупаторска, като основен враг на „македонската идентичност“. Тази дълбоко вкоренена историческа пропаганда, наследена от самото изкуствено създаване на РСМ, от последвалия югославски период, от настоящия просръбски, не просто ни засяга, а е основен фактор, поради който няма изгледи отношенията между двете страни да влязат в рамките не просто на обичайния спокоен и приятелски тон, логичен между две страни-съседки, а в такъв, съответващ на историческите факти – един народ, една кръв в две държави.

В учебниците и публичния дискурс продължава югославската интерпретация, на практика работата на съвместната обща историческа комисия е блокирана, приети отдавна вече решения въобще не се спазват, управляващите, особено откакто на власт дойдоха ДПМНЕ и премиер стана Християн Мицкоски, непрекъснато правят публични антибългарски изказвания и внушават „заплаха“ от България. Това, освен в разрез с чл. 11 от Договора за добросъседство (враждебни действия), е директна и целенасочена провокация срещу нашата страна и нашите управляващи.

A силното просърбско влияние, особено в образованието, медиите и историческия наратив, продължава да възпроизвежда антибългарски стереотипи, използвани десетилетия наред за изграждане на отделна идентичност чрез отрицание. Т.нар. „македонска историческа доктрина“ продължава да се гради върху фалшификации и изопачаване на факти, свързани с българския характер на исторически личности и събития. Резонно, като следствие от всичко това, езикът на омразата срещу България и българите не само не е изкоренен, а се толерира.

Липсата на политическа воля в Скопие да скъса с югославското наследство, просръбските зависимости и историческите фалшификации, води РСМ към тотална изолация – но не само от международната сцена, а от реалността на историческите факти и истината за собственото ѝ минало.