Стефан Диомов: Началото не беше солото, а беше акордеонът!

Маестрото е в средата, приблизително 1960 г. с първия му "безименен" оркестър по времен а домашна забава

Ключови думи: акордеон, Стефан Диомов, солото,

Малко по-рано днес обърнахме поглед към акордеона и неговото осезаемо присъствие в морския град на "артисти и поети", като именно той е началото и за маестрото Стефан Диомов. Все още старите бургазлии си спомнят с истинско удивление за звучните изпълнения на Диомов, аконпаниран от хармоничният инструмент.

Може да прочетете статията тук:

Акордеонът на 172 години: Знаете ли, че Бургас е бил градът с най-много свирещи на „пианото на бедняка”

- Г-н Диомов, Вие сте почетен гражданин на Бургас, иска ми се да Ви върнем към детските спомени и срещата ви с голямата Ви любов - акордеона в деня, в който инструментът е патентован. През средата на миналия век бил ли е той наистина толкова широко разпостранен в нашия град?

- И точно този период, аз бях в 6-ти клас, а магазините в Бургас бяха празни и майка ми по втория начин ми купи първият ми чешки акордеон.

- Какво значи по втория начин да си купиш акордеон ?

- Ами възможността беше само една - чрез един счетоводител от мина "Черно море". Трябваше да изпише един акордеон и тя го помоли да изпише още един, и така вторият беше за мен.

- Това ли беше превратният момент във Вашия живот, който ви свърза с музиката завинаги?

- Да. И аз от тогава се влюбих в тази седефена кутия. Тя стана неизменна част от моя живот. Така до ден-днешен не съм го пуснал.

- Как започна това музикално приключение ?

- Започнах да свиря, беше доста трудно да се намери учител, но успяхме да намерим. И тъй неусетно, заживях с мисълта да стана акордеонист. Това никак не се харесваше на баща ми, той беше земевладелец. Но пък майка ми ме подкрепяше. Мина се време и започнах да правя "концерти" пред вкъщи и цялата махала беше огласена със звуците на моя акордеон. Но израстнах и трябва да си купя нов - успях с много трудности.

- Можете ли да ми разкажете за бургаските състави с акордеонисти? Ваша съученичка от школата на ДНА в Бургас ми сподели за тези трупи и за искреното удивление на децата, когато Вие сте свирили на Вашия акордеон и цялата ученическа глъчка заглъхвала.

- Благодаря, че ми напомнихте. В Бургас имаше състави изцяло с акордеонисти и да, аз точно от там започнах под ръководството на Станчо Драганов. А после станах и солист на състава ДНА и в Пионерския дом. Бяхме около 30 човека и свирехме на 30 акордеона.Точно в този период започнах да свиря в много състави, включително и в духовия оркестър на училището ми - Първа градска гимназия "Георги Сава Раковски".

- Кога се срещна със своята втора любов – шлагера?

- Постепенно започнах да свиря много класическа музика. Както си течеше времето, дойде и моята любов към шлагера, разбира се акомпанирана от акордеона. Започнах да правя различни свои интерпретации на чужди изпълнения на Елвис, на Пол Маккартни и много други. Това се хареса на моите съученици и те започнаха да ме канят по забави.

- Какво представляваха вечерните забави за бургаските ученици през 60-те години на миналия век?

- Вечерните излизания тогава бяха само под компанята на магнетофон. Аз обаче бях новост, предлагах им музика на живо и бях "наказан" - другите да танцуват и да свалят гаджета, а аз, бедният Диомов зад акордеона да свиря. Но това ми доставяше огромна радост. И до ден-днешен тази радост продължава да ми изпълва живота. За учение хич ме нямаше. Не обичах математика, химия, физика, а за мен всичко беше музиката, акордеона, а в този момент открих и кларинета и наистина нямах никакво време за учене. Баща ми ми се сърдеше, а майка ми триумфираше. Интересна история е, защото аз станах музикант, не защото някой искаше, а защото аз исках! После започнаха да пиша музика, чак след казармата, но всъщност началото не беше солото, а беше акордеонът.