„Hey Iran!“ е предупреждение, което идва от миналото

Изкуството не е като пророчество, но разпознава модели, които историята повтаря, казва творецът, който използва различни приложения на инфрачервено излъчване

Ключови думи: Петко Дурмана, Hey Iran, съвременно изкуство, политическо изкуство, Иран протести, Доналд Тръмп, геополитика, риск от война, международни конфликти, историята се повтаря, инфрачервено изкуство, блокчейн изкуство, двойни портрети, изкуство и политика, глобална нестабилност, нов световен ред

В моменти на глобално напрежение изкуството понякога говори по-ясно от политиката. Картината „Hey Iran!“ на художника Петко Дурмана, създадена години преди днешната ескалация на протестите в земята на персите и заплахите от война със САЩ, днес звучи като предупреждение от миналото. В разговор за историята, властта и повторяемите модели на конфликтите, Петко Дурмана разказва защо художникът често усеща опасността по-рано от анализаторите и как едно произведение може да се превърне в хроника на бъдещи събития. 

Страхувам се е, че човекът вече не е последната, а предпоследната стъпка в еволюцията, споделя той.

Българин припомни на Тръмп ужаса със заложниците в Иран, подари му инфрачервен портрет

-Картината Ви „Hey Iran!“ е обявена като колективен подарък за Доналд Тръмп по повод годишнина от инагурацията му. Може ли това произведение да се тълкува като предупреждение – и защо именно сега то отново звучи толкова актуално на фона на драматичните събития в Иран, когато режимът в Техеран е изправен пред риск от военна ескалация със САЩ заради силовото потушаване на протестите, или допускане на дълбоки политически промени?

-Да, може да се тълкува като предупреждение. Не в буквалния, а в историческия смисъл. Художниците често реагират по-рано на процеси, които тепърва ще станат видими за всички. Най-точната аналогия е с канарчетата в мините – те не причиняват опасността, но първи усещат газа.

Иран се готви за война със САЩ, 500 протестиращи убити

В Иран сме свидетели на най-масовите протести от идването на режима на аятоласите. Почти сигурно е, че властта няма да отстъпи доброволно. В същото време Доналд Тръмп публично окуражи протестиращите. Ако САЩ сега ги изоставят, това би напомнило болезнено за провалите им при демократичните въстания в Унгария и Чехословакия.

Картината не предсказва конкретно събитие. Тя фиксира момент на историческа повторяемост – ситуация, в която изборът е между репресия, ескалация или трансформация, а времето е компресирано.

-Какво символизира използването на реалната американска значка от периода 1979–1981 г. и защо решихте именно този исторически артефакт да бъде в основата на съвременно политическо произведение?

-Защото историята не просто се повтаря – тя използва едни и същи визуални кодове. Значката е вдъхновена от реален графит, направен по време на заложническата криза в Техеран. Той е заличен почти веднага, но изображението се разпространява масово чрез значки, стикери и плакати – тогавашният еквивалент на „вайръл“.

Тази 444-дневна криза има директни геополитически последици – тя допринася за загубата на демократите и идването на Роналд Рейгън, което от своя страна променя глобалния икономически и политически ред.

Днес виждаме сходен модел: след слаб демократичен президент радикален републикански наследник и Иран отново като ключов фокус. Това повторение прави артефакта не носталгичен, а функционален.

-Можете ли да разкажете повече за инфрачервения портрет на Доналд Тръмп — какво означава той концептуално и защо избрахте точно инфрачервената визуализация като художествен метод?

-Тя е езикът на наблюдението, контрола и сигурността. Това е начинът, по който военните, службите и камерите „виждат“ света, когато човешкото око вече не е достатъчно.

В този смисъл инфрачервеният портрет не е психологически, а структурен. Той говори за власт и контрол, за разликата между публичния образ и реалните механизми, които стоят зад него.

-Какво бихте искали да почувства или да осъзнае човекът, който вижда „Hey Iran!“, дори само във виртуална среда — и защо картината не се продава?

-Тя не се продава, защото реших да я подаря на човека, който я е вдъхновил. Стойността ѝ се събира колективно от негови поддръжници, които така стават част от жеста.

Един милион долара звучи внушително, но това са символични суми, разпределени между много хора. Самата структура е част от произведението.

„Hey Iran!“ ще съществува паралелно в няколко публични дигитални пространства, защото за мен беше важно тя да не бъде затворена в частна колекция.

-Защо в работата си избирате да използвате технологии като инфрачервена визуализация и блокчейн? Какво добавят те към художественото послание, което традиционните средства не могат?

-Без инфрачервения слой физическите картини от серията са непълни. Той не е ефект, а част от смисъла.

Блокчейнът първоначално влезе в проекта заради интереса на Тръмп към криптовалутите, но в процеса осъзнах, че токенизацията има много по-дълбок потенциал за бъдещето на изкуството. Така проектът естествено се превърна в пример за Web 3.0 изкуство.

Блокчейнът функционира като публична памет, а не просто като финансов инструмент.

-Как протича Вашият творчески процес — от първоначалната идея до завършеното произведение?

-Често започвам проекти, които в началото дори аз самият не разбирам напълно. Понякога това означава месеци или години изследвания без яснота за крайния резултат.

Рисуването е финалната фаза. До самото представяне резултатът никога не е напълно предвидим.

-Какво означава за Вас „двойният“ характер на портретите — видимият слой и невидимият инфрачервен образ — и какъв диалог между тях търсите?

-Видимият слой е символичен и работи с културни клишета – анимационни герои, емблеми, реплики. Невидимият е строго реалистичен.

Двата слоя не си противоречат. Те съществуват едновременно, както и реалната власт. Понякога жестовете и композициите в двата слоя съзнателно си кореспондират.

-Какво е Вашето лично отношение към протестите в Иран и към публичната позиция на Доналд Тръмп по тези събития?

-Подкрепям протестите и правото на иранците на свобода и достоен живот, без това да минава през война.

Надявам се Тръмп да действа по-умно от предшествениците си и да избегне сценарии като Сирия, Либия или Украйна.

-Днес „Hey Iran!“ изглежда като коментар от миналото към настоящи социални процеси, случващи се години след създаването ѝ. Може ли тогава да се каже, че произведението „пророкува“ събития — или че художникът е своеобразен ясновидец, или хроникьор на модели, които се повтарят в историята?

-Малко нескромно, но бих казал да. Не като пророчество, а като интуитивно разпознаване на модели, които историята повтаря.

Ars longa, vita brevis (б.а. изкуството е дълго, животът е кратък), остава валидно дори в епохата на технологиите.

-Какво бъдеще според Вас ни очаква в този все по-бързо променящ се свят?

-Живеем във време, в което дори професионалните анализатори избягват дългосрочни прогнози. Някои от предвижданията за XXI век вече се сбъдват, но ролята на изкуствения интелект ускорява процесите по начин, който никой не е могъл да предвиди.

Личният ми страх е, че човекът вече не е последната, а предпоследната стъпка в еволюцията.

-Смятате ли, че изкуството може да играе реална роля в обществените и политическите процеси — и ако да, по какъв начин?

-Дълго време смятах, че изкуството само отразява процесите. Днес мисля, че може и да ги променя – не като пропаганда, а чрез пренареждане на начина, по който мислим.

Проектът „Двойни портрети“ е опит в тази посока – включително чрез възможността токенизираното изкуство да трансформира пазара.

-Каква е ролята на художника в условията на новия световен ред — трябва ли той да бъде активен обществен участник, и какви съвети бихте дали на младите творци, които искат да работят с технологии, подобни на Вашите?

-Всеки художник сам избира позицията си. Примери като Пикасо и Кристо показват колко тънка е границата между позиция и инструментализация — и колко лесно тя може да бъде премината. 

За мен технологиите не са добавка, а част от самото произведение.

На младите творци бих казал: опитайте се да живеете от изкуството си, а не от зависимости, които рано или късно водят до компромиси.