Любовта е лудост и пламък бял за легендарната Невена Коканова

Ключови думи: Невена Коканова, Любов

През днешният ден на далечната 1938 година в Дупница се ражда един "пламък бял" в лицето на Невена Коканова. Във вените ѝ тече австрийска кръв по майчина линия. Момичето се увлича в рисуването. Рисува добре, с чувство и усет за багра. Но нейните занимания не се харесват на практичния ум на майка ѝ и тя я изпраща в икономически техникум, за да се занимава с нещо „сериозно и сигурно”, предават от БНР.

В историята на българското кино и театър тя остава като „пламък бял”, както я нарича стихотворението, което самата тя изпълнява през 1977 г. в запис от Златния фонд на БНР.

Още в младежките си години Коканова се разкъсва между практичните очаквания на майка си и мечтата за сцената. Макар приета на работа в млекоцентрала, тя тайно кандидатства във ВИТИЗ. Провалът на изпита я отвежда в Ямболския театър, където на 17 години започва истинската ѝ актьорска кариера.

Играе боса Жулиета, Камий, Роксана... сцената става нейна съдба. През 1960 г. се присъединява към трупата на Сатиричния театър, където се утвърждава сред най-талантливите актьори на своето поколение. Тя заедно с големите имена на Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков и други е артистичната среда, която я доизгражда.

Филмографията ѝ включва 56 ленти, сред които „Тютюн”, „Крадецът на праскови”, „Инспекторът и нощта”, „Отклонение”, „Момчето си отива” и „Сезонът на канарчетата”. В тях Невена Коканова въплъщава жената, такав каквато е ранима и силна, земна, жертвоготовна и свободна.

Въпреки политическите обстоятелства и невъзможността да бъдат заедно, тази връзка бележи личността ѝ.

През 1997 г. тя е председател на журито на фестивала „Любовта е лудост”, където получава награда за цялостно творчество. Не я привличат суетата и кариеризмът, не търси центъра на прожекторите, предават от вестник култура., предават от Златния фонд на БНР.

Невена Коканова остава в културната памет на България като актриса със собствена вселена с прозвището  си "Царицата на българското кино" .

"Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази. Жената може всичко. Като доказва това обаче, прави лоша услуга на мъжа. Нося у себе си женското подчинение. Големия поклон пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, но без да губя своето аз. Имала съм и винаги ще имам любовта. Ако тя не ме придружава, сигурно няма да съществувам нормално." Невена Коканова