Заради еврото сме в топ 3 по потребление в Европа, но отива ли левът в историята

Най-голямата грешка ще е ако удължат срока, в който и двете валути ще са в обращение“, коментира проф. Даниела Бобева

Ключови думи: евро, лев, България, потребление, проф. Даниела Бобева, икономика, спестявания, имоти, злато, въвеждане на еврото, ценови ефект, пазаруване, еврозона

България изненадващо се нареди сред първите три държави в Европа по потребление на стоки и услуги – и това е заради въвеждането на еврото. Според икономиста проф. Даниела Бобева, ефектът от новата валута е не само икономически, но и психологически: българите масово харчат спестяванията си, купуват имоти, злато и автомобили, страхувайки се, че левът ще остане в миналото. Експертът обаче предупреждава, че употребата на левове след 1 февруари може да се окаже незаконна и финансово губеща.

Очакваше се еврото да доведе до предпазливост, но се случи точно обратното – хората започнаха да харчат, за да не държат левове, които смятат за обречени. Очаква се да обеднеем като влезем в еврозоната, а ние от миналата година демонстрираме едно огромно богатство, натрупано под различна форма, коментира Бобева в предаването „Лице в лице“.

Според нея, макар левът официално да излезе от обращение от 1 февруари, той ще продължи да циркулира в сивата икономика. Част от търговците ще приемат левови плащания, за да не губят клиенти, но това ще е в нарушение на закона и ще ощетява потребителите.

„Хората, които се опитат да пазаруват с левове, ще губят. Курсът ще бъде неизгоден, а самото плащане – незаконно“, уточни икономистът.

Тя изтъкна, че еврото е изиграло ролята на катализатор за това да бъдат бързо извадени спестяванията след деноминацията от 1998-1999 г. насам и обясни, че тези пари не бяха пипани, защото финансовото положение на домакинствата не е било толкова динамично и критично. Хората обаче се притесниха дали да ги обменят и как. Затова последните месеци на 2025-та бяха време на голямо пазаруване. 

Проф. Бобева подчерта, че вълната от харчове започнала още през последното тримесечие на 2025 г. – период, който тя описва като „златна треска“. Само за няколко месеца българите са похарчили над 1,1 млрд. лв. за злато, а имотният пазар е регистрирал 24 000 нови жилища – от които една трета са платени без кредити.

„Имаме повече пари, но това не значи, че сме по-богати – просто похарчихме натрупаното от миналото и взехме назаем от бъдещето“, казва Бобева.

Ръстът се вижда и в други сектори. Само за година новите автомобили са с 20 000 повече, а туристическите пътувания – с над 1,2 млн. повече. Популярните дестинации вече не са само Гърция и Турция.

В основата на тази икономическа динамика стои ефектът на еврото – психологически натиск да се изхарчат наличните средства преди смяната на валутата. Според експерти, това е типичен феномен, наблюдаван и при други държави, присъединили се към еврозоната.

„България показа, че може да има икономическа енергия, но и че тя може да се изчерпи бързо, ако не е подкрепена от реален растеж и продуктивност“, предупреждава проф. Бобева.

„При положение, че от нашите спестявания излизат 7-8 млрд. лева, които са стояли някъде и сме готови да платим всичко с тях, нямаше как да не се вдигнат цените. Каквото и да бе направено, те пак щяха да нараснат“, подчерта тя, а след това прогнозира, че в доста продължителен период ще се запазят голяма част от левовете", добавя тя. 

Въпреки рисковете, икономисти оценяват въвеждането на еврото като неизбежна и дълго отлагана реформа, която ще интегрира страната финансово и ще улесни бизнеса.

Но остава големият въпрос: дали левът наистина ще отиде в историята, или ще продължи да живее в джобовете и навиците на българите?