Български дипломати предупреждават: Светът се тласка към война, а управниците ни мълчат

Международната дипломация е изправена пред все по-сериозни предизвикателства на фона на нарастващия риск от война и глобална ескалация на конфликтите

Ключови думи: война, глобална война, Венецуела, международна сигурност, риск от война, международно право, геополитика, военна ескалация, ЕС и война, НАТО, българска дипломация, световен ред, мир и сигурност

В свят, в който войната все по-често се представя като допустим инструмент на политиката, български дипломати предупреждават, че мълчанието и липсата на ясни позиции могат да се окажат също толкова опасни, колкото и самата ескалация на конфликтите. Поводът е кризата във Венецуела, нарастващите призиви за военни действия и усещането, че международната система навлиза в период на нестабилност, който застрашава глобалния мир.

Преди минути получихме на редакционния e-mail писмо от дипломатът и публицист Симеон Николов, който е експерт по международна сигурност и бивш заместник-министър на отбраната. В него той изразява позицията на Българското дипломатическо дружество за последните събития във Венецуела и нарастващата нестабилност в международната система. Николов предупреждава, че светът се приближава опасно близо до нова голяма война. 

В становището на дипломатическото дружество се изразява сериозна тревога от военните действия на Съединените американски щати, ареста на президента Николас Мадуро и последиците, които тези събития могат да имат върху глобалната сигурност.

Според българските дипломати особено притеснително е „оглушителното мълчание“ на българското правителство по темата, както и липсата на ясна и последователна позиция относно призивите за подготовка за война, включително и за възможен военен сблъсък с Русия. В позицията се отбелязва, че част от политическите лидери у нас избягват темата, докато други изразяват противоречиви и неясни становища, което допълнително задълбочава усещането за институционална безпомощност.

Николов подчертава, че критиката към управлението на Венецуела не може да оправдае едностранна военна намеса без мандат на ООН. Подобни действия, според дипломатите, подкопават международното право и създават опасен прецедент, при който силата започва да доминира над правото. Това, на свой ред, увеличава риска от регионални и глобални войни, които могат да излязат извън контрол.

В позицията се обръща внимание и на тревожната тенденция военните решения да се представят като неизбежни, включително и в рамките на Европейския съюз. Призивите за „подготовка за война“ и ускорена милитаризация на Европа, според дипломатите, не водят до по-голяма сигурност, а напротив – превръщат континента в потенциално бойно поле при евентуален глобален конфликт.

Българското дипломатическо дружество предупреждава, че ако сегашната логика на противопоставяне и силови решения продължи, рискът от глобална война вече не е хипотетичен. Според редица международни експерти светът навлиза в период, в който едновременно се отварят множество огнища на напрежение, способни да прераснат в мащабен военен сблъсък.

В този контекст дипломатите настояват България да заеме активна и ясна позиция, основана на международното право, дипломацията и мирното разрешаване на конфликти. Те подчертават, че бъдещият световен ред ще се формира или чрез диалог и право, или чрез война и сила – избор, който ще има последствия за поколения напред.

Ето и пълният текст с позицията на  Българското дипломатическо дружество:

Във връзка с последните събития във Венецуела, включително военните действия на Съединените американски щати, ареста на Николас Мадуро и произтичащите от това последици, както и от ескалацията на рисковете от война в света, Българското дипломатическо дружество (БДД) би желало да сподели следните свои виждания:

Изненадани сме от оглушително мълчание на българското правителство по събитията във Венецуела и призивите за подготовка за война с Русия. Някои от партийните лидери мълчат, други изразяват противоречиви позиции. Чухме и доста странни коментари от някои международни „експерти“ по основните медии. 

Ескалацията във Венецуела стигна освен до намеса и отвличане, но и до претенции за поемане на управлението включително на природните й ресурси, което вече  пряко противоречи на международното право.

БДД е твърдо убедено, че критиката към режима на Николас Мадуро не може да приглушава принципната защита на международното право и многостранния ред, че предотвратяването на международни противоправни активности не може да се развива за сметка на международните правни принципи и норми. Едностранната намеса без мандат на Организацията на обединените нации и загърбването на нейните общовалидни предписания е най-прекия път към свят, в който силата надделява над справедливостта и морала, към утвърждаване на примата на всепозволеността и разгаряне на омраза и конфликти в тази и други части на света.

В тази ситуация, на Венецуела трябва да бъде оставена възможност сама да осъществи легитимен демократичен преход, като международната общност й окаже максимална подкрепа в гарантирането на стабилност, развитието на страната и постигането на устойчив мир, спокойствие и благоденствие на нейния народ, при стриктно зачитане на установения международен правов ред, включително Устава на ООН.

Обезпокоени сме от изказванията на президента Тръмп и някои американски сенатори, че венецуелският сценарий може да бъде приложен и към други държави от Латинска Америка. В американския дневен ред е промяната на статута на Канада и Гренландия. Действията за постигне на тези цели ще бъдат съкрушителен удар срещу НАТО  и евроатлантическото сътрудничество. Решаването на повдигнатите въпроси би следвало да се решат, ако това въобще е необходимо, единствено на основата на международното право.  

Европейският съюз, чиято неразделна част е България, следва да се ръководи от разбирането, че ще може да защитава занапред собствената си сигурност само в рамките на ясни правила, основани на международния правов ред. (Правото и моралът трябва да победят демагогията и двойните стандарти) За съжаление сегашната Комисия и Парламент не са в състояние да посрещнат новите предизвикателства, включително и пред Стария континент. Реална е възможността Европа да се превърне в играчка на по-големите сили и още по-лошо – в бойно поле. Тя и без това започна да губи доверие, когато не осъди нарушенията в Газа както тези в Украйна. Ръководството на ЕК трябва да спре с призивите за „подготовка за война“ /Урсула фон дер Лайен/ и увлечението към „създаване на пазар на оръжия като уникална/??/ възможност“ /Кая Калас/. Програмата 2030 на ЕС от 2025 г. е израз на разбирането, че милитаризмът е единственото решение на проблемите, създадени от същите фактори в отиващия си световен ред. Реализацията на този план ще доведе до  ескалация на регионални войни, разпалване на нови такива и заплаха от ядрена война. На милитаризацията на Европа трябва да се противопоставят дипломатически средства и приемливи за всички мирни инициативи.

България от своя страна трябва да активизира участието си в органите на ЕС. Чрез аргументирани позиции и инициативи тя би могла да допринесе за повишаване на ролята на ЕС за деескалация на напрежението и разрешаване на конфликтите, включително и този във Венецуела, чрез диалог и дипломация. Позициите ни на международните форуми трябва да бъдат предварително ясни, защото подкрепата на инициативи като тези на някои от страните на „Коалиция на желаещите“, демонстрирани и на последната среща в Париж, са не само пречка за постигане на мир, но и пряк път към въвличането ни във война.

Не може да не безпокои фактът, че от години сме свидетели на нихилистичното отношение от големите световни сили към международното право, което те тълкуват  според своите интереси и прилагат само по отношение на по-слабите държави. Заплахите, наглостта и „правото на силния“ не помагат за поддържането на световния мир и националната сигурност на която и да било държава. Те водят до допълнителна ескалация на напрежението в междудържавните отношения.

Международното право разполага с подходящи инструменти за справяне с предизвикателства като незаконния трафик на наркотици, споровете относно ресурси и нарушенията на правата на човека. Това трябва да става обаче при зачитане на суверенното равенство, териториалната цялост на държавите, ненамеса във вътрешните работи, мирно уреждане на международните спорове и забрана за употреба на сила в международните отношения. Това са крайъгълните камъни на правната рамка, които Уставът на ООН е заложил, за да оцелее човечеството. Настанало е време механизмите на ООН да бъдат реабилитирани и пуснати отново в обръщение, независимо от позициите относно легитимността на венецуелското ръководство.

Без съмнение борбата за промяна на съществуващия глобален ред вече е започнала. Въпросът, който засяга всички, е дали този нов световен ред ще се формира посредством дипломация или война, право или сила. Последните събития  не дават оптимистична прогноза. Очертават се все по–голям брой огнища в света, които биха могли да ескалират в глобална война. Почти всички световно известни и уважавани експерти на Запад и на Изток стигат единодушно до тревожния извод, че „Глобалната война е повече от сигурна“. В тези условия са необходими категорични усилия на международната общност за предотвратяване на кризите и недопускане на нови войни. 

Нуждаем се от стабилна международна система, за да стане светът по–мирен!

Управителен съвет на БДД