Хиляди българи са избити и заличени в Македония след 1945 година

Ключови думи: Македония, българи, репресии, Втора световна война, масови гробове, Тито, Югославия, идентичност, Велес, Куманово, документален филм

ъбитията в Македония от края на 1944 г. и първите години след Втората световна война остават едни от най-мрачните и премълчавани в историята на Балканите. След включването на Народна Република Македония в състава на Титова Югославия започва организирана кампания срещу хора, заподозрени в „българофилство“ - с хиляди арести, скалъпени съдебни процеси и масови екзекуции.

„Хиляди са убити без съд и заличени по име в Македония само защото са били българи“, съобщи lupa.bg. Промяната на личните имена - често наложена насила дори посмъртно - е била част от политиката на изграждане на нова, отделена от България, „македонска“ идентичност.

През 1999 г. Българската национална телевизия излъчи документалния филм „Само защото бяха българи“ на Марина Милотинова, в който очевидци и техни наследници разказват за преживяното. Сред тях е Тодор Гулев, който получава поверителна информация за масов разстрел край Велес от възрастен свидетел - Трайко Попов. Години по-късно, Гулев се свързва с вестник „Македонски Дело“, орган на ВМРО-ДПМНЕ, който пръв публикува материали за масовите гробове в региона.

Петър Гичаровски, местен журналист, свидетелства за гробове в Куманово и Ресен. А д-р София Алексиева, емигрирала в Канада, научава от македонски историк, че баща ѝ - кметът на Кратово Димитър Алексиев - е бил зверски убит с още 48 души.

Още през 1946 г. Павел Шатев, тогава министър в Скопие, информира българската легация в Белград: „В Македония се води борба с българите и българофилството. Известни са неоснователните масови разстрели във Велес, Битоля и Щип.“

Законът за защита на македонската национална чест от 1944 г. легализира преследването на българи. Жертвите често са представяни като „фашистки окупатори“, докато в същото време паметниците на разстреляните остават без ясно обозначени причини за смъртта им.

Истинските истории, разказани от хора като Ангел Куртелов от Охрид, показват, че местното население в много случаи е помагало на български войници, укривайки ги от германските части и събирайки злато, за да ги откупи.

Призивът на разказвачите остава ясен: архивите да бъдат отворени, за да бъде възстановена историческата истина - не за отмъщение, а заради паметта и справедливостта.