Как да разбираме мечтата на Костадинов България да стане „по-голяма“?

Костадин Костадинов мечтае от дивана за „по-голяма“ България.

Ключови думи: лидер, възраждане, костадин костадинов, мечта, българия

В политическата арена на България лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов често повтаря една амбициозна мечта: България да стане „по-голяма“. Той обича да я вмъква пожелателно в края на всяко свое по-длъжко заиграване с репортерките зад кулисите в парламента. Понякога им подхвърля и другия си любим израз – „обединена България“. В усмивки и закачки те винаги пропускат да го питат какво точно има предвид. Същото може да се чуе, пак намъкнато уж случайно, и в обръщенията към неговите последователи. Публикува ги единствено в американските социални мрежи, и по изключение в една китайска, защото нито г-н Костадинов, нито привържениците му ползват руските РуТюб или „ВКонтакте“.

За пореден път лидерът на „Възраждане“ преповтори мечтата си и вчера по време на „лично“ обръщение в профилите си. Докато припомняше моменти от своята политическа биография, г-н Костадинов разкри, че е прекарал цели 15 години във ВМРО, включително и като зам.-председател на партията, от заблуда. „Вярвах, че това е патриотична идея, организация, която обединява хора, които искаме да направим България по-голяма“. В крайна сметка, продължава там Костадинов, оказало се, че „сме се борили да направим търбуха на шкембето на председателя на партията, която се оказа една частна фирма, по-дебело“. Защо за подобен извод на г-н Костадинов са били нужни цели 15 години той не уточни.

Но да се върнем към израза „по-голяма“ в контекста на една държава. Преповторен многократно, той може да изглежда девалвирал, просто хвърлени думи, като много други, които преминават край публиката и тя не смята за съществени. На фона на разбушувалия се свят, където досегашните съюзи вече губят валидност, а ценностите се изпразват от съдържание; където езикът на силата се оказва по-важен от дипломатическия, подобна мечта не изглежда нещо невинно. В най-прекия, буквален смисъл, това предполага увеличаване на територията – нещо, което исторически се постига не с мечти или дипломация, и не с красиви думи, хвърлени от удобния диван, а чрез ни повече, ни по-малко война.

Г-н Костадинов никога няма да го каже така директно, поне не и докато не стане министър-председател, но друг път за „по-голяма“ България не съществува. И ние трябва да му благодарим, че все пак е наполовина откровен. Може да се гадае дали го прави от уважение към аудиторията си или думите сами напират, подбутвани от тлеещото нетърпение.

Какво означава „по-голяма“ и „обединена“ България? В публичните си изяви г-н Костадинов често свързва тези идеи с историческо възстановяване в контекста на Северна Македония. България и Северна Македония споделят сложна история – от общи корени, през обща борба срещу окупатора в Османската империя, до спорове за идентичност и език в наши дни. Ако „по-голяма“ означава присъединяване или контрол над части от Македония, това би изисквало радикални промени в границите. Но териториалните разширения не се случват мирно. Историята ни учи, че такива амбиции, когато са облечени и във власт, непременно водят до касапница, кървища и убийства. И не е нужно да гледаме надалеч, Балканските войни през 1912–1913 г. са ни достатъчни.

Да, докато все още се намираме в рамките на ЕС и НАТО, подобни идеи изглеждат архаични. Но важно допълнение тук е обстоятелственото пояснение „все още“. НАТО е на прага на своя край. В мига, в който САЩ окупират Гренландия (която чрез Дания също е част от НАТО), този съюз ще престане да съществува. А с него и относителната сигурност, която той предоставя на България. Колко още ще се задържи Европейският съюз на повърхността в ерата на Доналд Тръмп е също интересен въпрос. На 4 декември политическите технолози на Републиканската партия публикуваха Стратегия за националната сигурност на САЩ, където ЕС е посочен директно като враг. Текстът е така написан, че ЕС там за момента изглежда по-голям враг дори от Китай.

Ако вярваме, че целта на г-н Костадинов е Северна Македония или пък Егейска, как би се реализирала тази негова мечта? Не с доброволно присъединяване – там са се родили вече достатъчно поколения, живеещи в условията на друга държава и усещащи различна идентичност. Това го знае всеки, който поне веднъж в живота си е ходил и на двете места. Лозунгите и тупането в гърдите „булгар, булгар“ може да носят исторически романтизъм, но в полето на съвременната политика не вършат работа.

Вярата, че Македония сама ще „връчи“ суверенитета си, е заблуда, не по-различна от онази, за разплитането на която на г-н Костадинов са му били нужни цели 15 години от живота. През 2022 г. и Владимир Путин прати от удобния диван войниците си да направят Русия „по-голяма“ и „обединена“, защото вярваше, че ще е фасулска работа. Колко точно стотици хиляди са вече мъртви, защото трябваше да изпълнят ромнтичарската мечта на вожда, и колко още други са с разсипани съдби, останали без близки и без дом, ще се разбере след време, когато войната свърши и архивите заговорят.

Прилагателното „по-голяма“ и страдателното причастие „обединена“ са любими за лидера на „Възраждане“.

Приемаме, че все пак г-н Костадинов поеме управлението на България и реши да я прави „по-голяма“ и „обединена“, като прати армията в Македония. Допускаме, че по това време той навярно ще се е погрижил страната ни изобщо да има някаква армия. И правим предположение, че на неговите последователи, които – също от удобните дивани у дома – бравурно приветстват мечтите му, изведнъж страшно много им се прииска доброволно да отидат на фронта, за да убиват и да ги убиват. Ще отвори ли това Кутията на Пандора насред Бурето с барут в Европа? Разбира се.

Турция, като регионална сила с най-голяма армия на полуострова, многократно е заявявала подкрепата си за териториалната цялост на Северна Македония. Реджеп- Таип Ердоган го заяви за първи път още през далечната 2011 година на площада в Скопие. Повтори го след това два пъти „у дома“ в Анкара. Да се очаква, че това са просто думи, хвърлени ей така, като прах в очите, е също толкова голяма заблуда, като онази, коствала на г-н Костадинов 15-те години от живота му. Още повече, че Турция отдавна има своите мотиви да нахлуе в България. Картата на турския свят, която г-н Ердоган често размахва, в която България е оцветена като турска провинция, говори достатъчно.

Но мотивите за турска намеса са още по-многобройни. На Ердоган дори няма да му е нужно да ги пише наново. Достатъчно е да вземе изявлението на Владимир Путин, с което той обяви войната в Украйна, да замени там думите „руски народ“ и „руски език“ с „турски народ“ и „турски език“. Разрешено ли е в България официалното използване на турски език? Не. Конституцията го забранява. По същия начин, както украинската не позволява официалното използване на руски. Позволено ли е на турското население да агитира предизборно на турски език? Не. Конституцията го забранява, точно както и украинската забранява агитирането на руски език. Звучи ли по българските национални медии турска музика? Не. Точно както в момента по украинските радиостанции и телевизии не звучи руска. Нормално е всяка държава да охранява езика си. Пречеше ли това на Владимир Путин, за да нахлуе? Не. Както би било оправдание на Ердоган да стори същото.

Иронията е, че много българи, включително г-н Костадинов, подкрепят руските мотиви за Украйна без дори да се замислят, че в абсолютно същия словоред могат да се превърнат в турски спрямо България. Ако Русия претендира за територии заради рускоговорящо население, защо Турция да не направи същото за турскоговорящите в България? Войната в Украйна показва, че такива конфликти не са просто мислена романтичарска разходка от мекия диван на вилата. Те ескалират, водят до санкции, до икономическа разруха и до много човешки жертви. Биха ли се появили в такъв момент в Румъния политици, които веднага, романтичарски, да се размечтаят за „обединена Добруджа“ Да. Веднага. Калин Джорджеску може и да бе оттеглен от политиката, но неговите възгледи за Ромъния Маре (Велика Румъния) никъде не са се дянали. Всички онези, които вчера са написали под публикацията на г-н Костадинов своето „дано“, дали са готови да заменят дивана с фронта и куршумите?

Истинската „големина“ на една държава се измерва с икономически растеж, културно влияние и благородна завист у съседите. Светът е виждал, вижда и днес, огромни държави, които не притежават нито едното, нито другото. Русия е „светъл“ пример в това отношение. Историята учи, че, че войните правят държавите по-малки, не по- големи – в човешки и морален смисъл. Г-н Костадинов, като човек, който постоянно повтаря, че е историк, най-добре би трябвало да го знае.