Цветанка Ризова в списъка на неудобните, под прицел е

Натискът придоби и някои модерни форми за цензурата, с отсъстващи гости и с политическо мълчание, каза журналистката

Ключови думи: Цветанка Ризова, свобода на словото, натиск над журналисти, цензура, медии в България, списъци на неудобните, журналистическа етика, бТВ, Лице в лице

В списъка съм от 12-те журналисти, клатещи стабилността на държавата, както и в този за разкарване от ефира, а така също и на демокрацията и в този на статуквото. Това сподели в ефира на бТВ водещата на „Лице в лице“ Цветанка Ризова. Думите й прозвучаха като намек за предстоящо сбогуване със зрителите. Посланието й може да се приеме не като лична драма или жалба, а като сигнал за процес, при който натискът над медиите вече не се прикрива, а се превръща в съвсем обичайно явление. 

„Честита Нова година, честити нови реалности. На медийния фронт нищо старо не е забравено, и нищо ново не е измислено, но не съвсем. Има малки модификации. Натискът придоби и някои модерни форми за цензурата, с отсъстващи гости и с политическо мълчание“, каза тя. 

Изказването на Ризова идва в момент, в който общественото доверие към медиите е силно разклатено, а границата между журналистика, пропаганда и удобен комфорт все по-често се размива. Водещата не говори за конкретен работодател или политическа сила, а за атмосфера, в която неудобните се наказват не с уволнение на мига, а с попадане в черния списък.

„Преди списъците бяха тайни, днес са явни“, казва тя и с това изречение описва ключова промяна – натискът вече не се крие. Напротив, той се използва като инструмент за дисциплиниране, чрез публично заклеймяване и етикетиране. Да бъдеш сложен в списък означава да бъдеш предупреден – не формално, а психологически.

"Всеки си съчинява герои, антигерои, включва ги в някаква редичка. Аз например попадам във всички формати. В списъка от 12-те журналисти, клатещи стабилността на държавата, в списъка за разкарване от ефира, в този на демокрацията и в този на статуквото. Да попаднеш в полезрението на алчните, арогантните влиятелни субекти, е травматично, няма да отрека. Но калната вода на диванните Фейсбук тигри и на жълтите медии бухалки вони“, заяви Ризова.

„Добрата новина е, че ако нямаш зависимости, никога не се потапяш в нея, защото има разлика между това да имаш пристрастия и да имаш позиция. Едното е за домашно употреба, другото за обществена, а третото, ако журналист служи на други господари, освен на зрителите, си е отвратително. И нека всеки е толкова добър в работата си, колкото изисква от другите“, добави тя.

Ризова ясно прави разграничение между позиция и зависимост – разлика, която в последните години умишлено се размива. Все по-често журналистите биват обвинявани, че „служат“, когато всъщност задават въпроси. Именно това превръща професионалната критика в удобна мишена за атаки от политически и икономически среди, които не търпят несъгласие.

Особено тревожен е коментарът ѝ за „модерните форми на цензура“ – липса на гости, отказ от разговор, демонстративно мълчание. Това е новата тишина, която не забранява официално, но изключва реално. Механизъм, който не изисква цензор, защото страхът вече върши работата вместо него.

В думите ѝ прозира и по-дълбок проблем – опитът миналото да бъде използвано като оправдание за настоящето. Ризова предупреждава срещу фалшиви героизации и пренаписване на биографии, с които някои се опитват да легитимират днешните си позиции. Това е другият пласт на натиска – моралният, при който се внушава кой има право да говори и кой не.

„И още нещо. Тези дни чувам много разкази за миналото от хора, които искат да легитимират настоящето си, но нека в полумрака на спомените не се промъкват несъстояли се геройства и да не пишат сценарии за чужди спектакли. Да бъдеш свободен е личен избор, който избор се плаща лично, и е готов да понесе цената си. И всеки, който е готов на това, има моята подкрепа. Надявам се и вашата, защото най-доброто предстояло“, заяви ТВ водещата.

Изказването ѝ завършва с ясно послание: свободата не е даденост, а избор, който има цена. И този избор не може да бъде колективно делегиран – той се прави лично, от всеки журналист. Подкрепата, за която тя говори, не е аплодисмент, а съучастие в защита на професионалната етика.