Забравената история за Народното училище „Кирил и Методий“ в село Калово 

Ключови думи: овчари, просвета, училище, Малко търново, история

През годините на турското робство животът в село Калово е бил белязан от крайна бедност. Децата често са били използвани като овчарчета и свинарчета, за да подпомагат изхранването на семействата си. Образованието е било лукс, а грамотността  е била рядкост. Едва след освобождението на селото през 1913 година започват целенасочени грижи за ограмотяване както на децата, така и на възрастните.

Още през 1899 година, далеч преди официалното освобождение, 16-годишният Димитър Филипов Арнаудов от град Малко Търново започва да учителства в Калово. Той обучава около 20 деца срещу годишна заплата от 10 турски лири, безплатна храна и дърва за огрев, осигурявани от учениците. За училище е пригоден изоставен хамбар над църквата, което представлява малко помещение с пръстен под, върху който децата сядат върху овчи кожи. Сред учениците има и по-възрастни от самия учител, но желанието за знание надделява. До Коледа те вече могат да четат, пишат и смятат.

С настъпването на пролетта много от децата напускат училището, за да помагат в стопанството. Въпреки това, доволни от труда на Арнаудов, жителите на селото го канят да остане и втора година. След разминаване във възнаграждението, той продължава пътя си в други странджански села, оставяйки след себе си първите трайни следи от просвета.

През 1927 година в Калово е построена нова училищна сграда на два етажа, което е значима стъпка за селото. Освен учебна дейност, училището се превръща и в културен център, особено през зимата на 1940-1941 г., когато младият учител Атанас Г. Йовков развива театрална и читалищна дейност.

През годините в училището преподават редица учители, сред които странджанският певец Сава поп Савов, както и Недялка Попстаматова, Марулка Петкова Манолова и други отдадени просветители.

Въпреки усилията, през учебната 1968 - 1969 година, поради минимален брой ученици, училището е закрито. Сградата остава, но по-важното е, че остава паметта за поколенията, които са тръгнали оттук към знанието.

Днес историята на Народно училище „Кирил и Методий“ в Калово е ценна част от културното наследство на Странджа и ни напомняне, че просветата често започва с лишения, но оставя трайна следа.