Премиерът в оставка подкрепя репарационния заем за Украйна, но кой ще връща парите на Русия

Росен Желязков подари комплект български евромонети на председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и изрази готовност да съдейства за приемане на спорното предложение

Ключови думи: репарационен заем, Русия, Украйна, Росен Желязков, руски активи, замразени средства, ЕС, Брюксел, заем за Украйна, финансов риск, премиер в оставка

Премиерът в оставка Росен Желязков заяви снощи, че България ще подкрепи така наречения репарационен заем за Украйна, ако се стигне до вот на лидерската среща в Брюксел на страните от Европейския съюз. Финансовата схема предвижда използване на замразените руски активи като гаранция за заем, който да се отпусне на Киев. На пръв поглед – солидарен европейски жест към Украйна. В дълбочина обаче – сложен правен и морален казус с потенциално тежки последствия за страните членки на ЕС.

Въпросът кой ще връща парите, ако Русия заведе иск и спечели делото си в международен съд, остава без отговор. Белгия вече настоява за споразумение, с което всички държави в ЕС ще поемат солидарен ангажимент да покрият евентуалните претенции от Москва. Именно това е тревожният елемент за редица страни, включително и България. Заявката на Желязков идва в момент, когато редовното правителство е в оставка, а одобрение от Народното събрание няма, което поставя под съмнение легитимността на подобна подкрепа.

Лидерската среща наистина е ключова – и заради решаващата й роля за финансовата помощ за Украйна, и заради споровете дали да се използват замразените руски активи, коментира кореспондентът на бТВ Десислава Минчева. 

„Няма да излезем от тази сграда, докато не се намери решение, зарекоха се преди повече от шест часа шефовете и на Еврокомисията, на Европейския съвет, но до момента такова не е взето. Два са сценариите. Първият е да се тегли общ европейски заем, но за това е нужно единодушие, а поне една държава ще го блокира. Вторият е т.нар. репарационен заем за Украйна, обезпечен със замразените руски активи, но Белгия, на чиято територия се намира по-голямата част от блокираните руски пари иска гаранции от всички европейски държави, че ще плащат, ако Москва си поиска парите. И други държави, а между тях и нашата, изразиха опасения относно правната рамка, ако се използват руските активи, но снощи премиерът в оставка Росен Желязков заяви, че ако се стигне до вот, България ще подкрепи такъв заем за Украйна. 

Към момента Унгария открито се противопоставя на всяка форма на финансиране на Украйна чрез замразени руски активи. Италия, Словакия и Австрия също изразяват сериозни опасения относно правната допустимост и рисковете за стабилността на европейската банкова система. Въпреки това Европейската комисия настоява, че използването на тези активи е „морално и политически оправдано“.

Парадоксът обаче е в самото название „репарационен заем“. Репарации традиционно се плащат от загубилата страна във война – каквато Русия не е призната за момента. Дори напротив – фронтовата линия се движи на запад, а украинските контранастъпления от лятото насам приключиха без резултати. На този фон възниква логичният въпрос: не е ли това просто заем, платен с чужди пари, който в крайна сметка може да стане дълг на европейските граждани?

За България темата има и исторически контекст. След Втората световна война страната ни е принудена да изплаща репарации на Москва, въпреки че не е воювала пряко със СССР. Възможно ли е сега историята да се повтори – този път чрез политически ангажимент, даден от премиер в оставка?