"Curiosity" кацна на Марс

Една от първите снимки на "Curiosity" след кацането на Марс. Снимка: Reuters

Ключови думи: Curiosity, Марс, космонавти

"Curiosity", най-високотехнологичният марсоход построен някога, осъществи успешно меко кацане на Червената планета, съобщиха световните агенции.

Според информация на НАСА нейните учени са получили сигнал са получили сигнал от космическия апарат, след като той премина през атмосферата на Марс в полет, често описван като "седем минути ужас".

Спускането му на повърхността изискваше маневра, на която спокойно може да бъде посветен цял научнофантастичен филм.

Изстреляният през ноември марсоход "Curiosity" е част от мисията Марсианска научна лаборатория, целта на която е да определи дали на Червената планета някога е имало подходящи условия за живот.

В операция, определяна като "дръзка", НАСА осъществи кацането на най-големия си досегашен роувър с тегло 900 килограма, като внимателно го спусна към повърхността на Марс с помощта на кабели. Маневрата бе наречена "въздушен кран".

Залогът бе голям, тъй като маневрата бе рискова, а цената на мисията е 2,5 милиарда долара. "Трябваше да спуснем на Червената планета апарат с размерите на малък компактен автомобил, натоварен с цял камион инструменти", каза директорът на марсианската програма Дъг Маккъзишън.

НАСА представи драматичното кацане във видео игра и покани почитателите на космическите истории да гледат на живо спускането на "Curiosity" на гигантски екрани на Таймс скуеър в Ню Йорк. "Драмата" бе проследена от орбитиращи около Марс сателити.

Марсоходът в защитната си капсула навлезе в атмосферата със скорост 20 000 километра в час, която трябва да бъде намалена до един метър в секунда. За целта вместо въздушни възглавници

"Curiosity" бе оборудван със сложна система, включваща свръхзвуков парашут и въздушен кран. По пътя си марсоходът се освободи от скоростните ракети, топлинния си щит и външната "черупка", след което се спусна на повърхността на Марс подобно на паяк от паяжина.

Сложната маневра за кацане е първата по рода си. Тежестта на "Curiosity" не позволява използването на въздушни възглавници като при по-малките роувъри.

Мисията на "Curiosity" ще продължи поне една марсианска година - или две земни. Основната цел на марсохода е кратерът Гейл. Изследването му отбелязва прехода от търсенето на вода към търсенето на други елементи, необходими за възникването на живот, като например водород.

"Curiosity" освен това ще изследва минералите на повърхността на Марс. Анализирайки данните, учените ще добият представа какви са били условията на Червената планета преди милиони години.

Специалистите смятат, че кратерът Гейл се е образувал преди 3,5-3,8 милиарда години, когато Земята, Марс и останалите планети от вътрешната част на Слънчевата система редовно са били обстрелвани от метеорити.

Най-интригуващата характеристика на кратера не е басейнът му с диаметър 154 километра, а високият около 5 километра хълм, издигащ се от дъното му. Според учените възвишението в центъра на басейна представлява наслоени останки от седимента, запълвал някога кратера.

С течение на времето и под въздействието на процес, който не е добре изяснен, седиментът е отнесен и на негово място е останало възвишението Шарп. Учените се надяват, че именно то ще разкрие геоложката история на Марс - нещо, което не може да направи никоя подобна формация на Земята. "Кюриосити" кацна в основата на възвишението.

Марсоходът е оборудван с различни нови инструменти. С помощта на две високотехнологични камери "Кюриосити" ще може да снима триизмерни и панорамни изображения. Роувърът е въоръжен и с лазер, който ще може да насочва към скалите, за да определя химичния им състав. "Кюриосити" ще изучава заобикалящата го среда и с помощта на 2-метрова роботизирана ръка и ще извлича проби от вътрешността на скалите със специална сонда. Подобно на предшествениците си, марсоходът е оборудван с редица инструменти за анализ на пробите.

Мисията на "Кюриосити" е изградена върху опита от работата с предишни роувъри. Сред тях е "Опортюнити" - единият от двойката марсоходи-близнаци, който все още функционира на Червената планета - години след края на първоначалната му мисия.