Културтрегери: Хроничен дефицит в Бюджет 26, третират ни като периферна сфера

Мрежата от театри, опери и ансамбли се разпада, залите ще останат празни, предупреждават артисти

Ключови думи: хроничен дефицит, Култура, Бюджет 2026, сценични изкуства, артисти

Театралните и музикалните структури в България са недофинансирани вече 35 години. През този период сценичните изкуства преживяват постоянни кризи, а талантливи артисти масово напускат страната. Липсата на целенасочена стратегия за задържане на творците се превърна в системен проблем, който новият държавен бюджет отново не решава. Това алармира Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерваторията по икономика на културата.

През последните три години секторът настояваше за въвеждане на културни паспорти за деца - една инициатива, целяща да гарантира достъп до театър, музика и други форми на култура още в ранна възраст. Практика, която в много държави от ЕС е факт, сред тях Испания и Португалия. Но въпреки добрите идеи, програмата остана неприета, а междувременно 60% от българските граждани продължават да нямат достъп до културни събития.

„35 години сме недофинансирани. Тази година най-сериозно е положението със сценичните изкуства“, заяви Диана Андреева-Попйорданова. По думите ѝ секторът се нуждае минимум от 30 млн. евро за държавните културни институти и още 5,2 млн. евро за Национален фонд „Култура“, за да продължи да функционира без срив.

Тя подчертава, че исканите средства представляват екзистенц-минимум. В момента съществуването е до долната граница, под която мрежата от театри, опери, оркестри и ансамбли започва да се разпада. Въпреки това в проектобюджета не се предвижда значимо увеличение.

Нещо повече - липсва дългосрочна държавна стратегия за задържане на българските артисти в страната. Творците често остават неоценени и без перспектива, което ги принуждава да търсят реализация навън. „За съжаление това се превръща в тенденция“, коментира актьорът Севар Иванов.

Много артисти избират ново кариерно развитие, само и единствено заради факта, че не успяват да се издържат. 

Финансирането на културата остава не само недостатъчно, но и нецеленасочено - без ясно проследими приоритети, без механизми за устойчивост и без реформа, която да обвърже средствата с реални резултати. 

Искането за среща в парламента с исканията на сектор Култура нямат резултат.

Експертите настояват за постепенно увеличение на разходите за култура до 1% от БВП - европейски стандарт, който България така и не успява да достигне.

Секторът е категоричен, че е време за реални мерки. Без стратегическо финансиране, модерни политики и условия, в които българските творци да могат да създават и да живеят достойно, културата ще продължи да бъде третирана като периферна сфера, а не като основа на националната идентичност.