10 заплати при пенсиониране - ще отпаднат ли и доколко е устойчив българският модел?

За сравнение при половината държави от ЕС подобни обезщетения изобщо не съществуват

Ключови думи: пенсионери, 10-те заплати, държавни служители, реформи, иконимисти

Дебатът за това дали да отпаднат 10-те заплати при пенсиониране набира сила, след като икономиката и анализаторите все по-настойчиво предупреждават, че България поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване в публичния сектор в Европа. Това не би било проблем при стабилни финанси, но в условията на напрегнат бюджет именно тези плащания блокират реформата на държавната администрация.

Безспорен е фактът, че най-големият фокус в обсъждането на оттегления бюджет е съкращаването на разходите за персонал в публичната сфера, както от гледна точка на големия брой заети в нея, така и заради структурата на заплащането и високите бонуси.

Парадоксално, сред големите пречки пред свиването на държавната заетост се помага на неспособността на държавата – най-видимо на МВР да освободят служителите от огромна дължина на бонуса при пенсиониране, до 20 заплати.

Има три вида държавни служители – работяги, връзкари и имитатори на дейност

Консенсусът е ясен и свиването на администрацията е неизбежно. Не само се нуждаете от оптимизация, но и печелите огромните разходи за персонал, които натоварват бюджета. Икономистите посочват, че премахването или драстичният спад на обезщетенията при пенсиониране е ключово условие за успешно преструктуриране.

По Закона за държавния служител служителите получават до 10 месечни заплати при прекратяване на правоотношението, в зависимост от стажа. В МВР схемата е още по-щедра и е до 20 заплати. Именно тези суми правят освобождаването на малките служители твърде скъпо.

Анализирайте, покажете, че ако държавата реши да увеличи числеността на публичния сектор с 10 000 души, това би струвало минимум 140 милиона. евро. При реално необходимото свиване от над 100 000 души разходът би надхвърлил 1,5 млрд. евро. И без да се оценяват правилата като тези в MVR или по-високите заплати на служителите в края на кариерата.

За сравнение при половината държави от ЕС подобни обезщетения изобщо не съществуват. В другата половина са символични и далеч по-ниски от българските.

Проблемът не се изчерпва само с бъдещето. Дори да промените закона, сегашните служители ще придобият права и държавата ще бъде длъжна да ги обезщети по старите правила. Именно експертите предлагат създаването на специален фонд, който временно да поеме тежестта на плащанията при съкращенията. Подобна мярка ще натовари бюджета в краткосрочен план, но ще позволи години на плащане на заплатите на хората, които вече не работят.

Според анализаторите от ИПИ реформата е неизбежна. За да бъде успешна, размерът на обезщетенията трябва да бъде намален до максимум 2–3 заплати, а практиката за изплащане на десетки брутни възнаграждения при пенсионирането трябва постепенно да бъде прекратена.