Археолози разкриха три епохи история край руенското с. Трънак, откъдето ще мине газовият коридор

Археолозите документират многопластови находки - от тракийска могила до средновековни погребения.

Ключови думи: археология, разкопки Трънак, Руен, тракийска могила, раннохристиянска базилика, средновековен некропол, НАИМ-БАН, археологически открития

Спасителните археологически разкопки по трасето на газопровода край село Трънак, община Руен, разкриха впечатляваща многопластова картина на човешко присъствие в района. Проучването се извършва от Националния археологически институт с музей при БАН. Научен ръководител е д-р Красимир Велков - директор на Исторически музей Твърдица, а негов заместник е Константин Господинов, експерт към Регионален исторически музей Бургас.

Обектът е разположен в централната част на котловина в местността Токат тарла, във Върбишкия дял на Източна Стара планина. В хода на разкопките са идентифицирани три значими археологически структури. Първата е част от каменна надгробна могила, изградена от ломени камъни с дребни и средни размери. Два ясно оформени каменни пояса очертават две отделни гробни пространства - в северния и южния край. В тях са открити човешки кости, а в непосредствена близост археолозите регистрират фрагменти от тракийски глинени съдове, датирани към късножелязната епоха V-I в. пр. Хр., подчертаващи приемствеността на региона още от тракийско време.

Втората основна структура е трикорабна, едноабсидна раннохристиянска базилика, построена с характерната за периода техника opus mixtum, при която каменни редове се редуват с тухлени пояси. Южният дял на източната стена заедно с абсидата се е запазил до височина около 0,80 м. В абсидата е открит каменен реликварий с кости - вероятно мощи на мъченик или друга канонизирана личност. В южния кораб е разкрита част от кръщелен купел, а при западния вход на северния кораб са намерени две вградени каменни плочи с надписи на латински език.

Археолозите регистрират следи от вадене на камък за вторична употреба, както и иманярски намеси, които частично са компрометирали структурата. Откритите монети датират базиликата към края на IV-V век.

Третият разкрит обект е средновековен християнски некропол от X-XI век. В обема на базиликата и около нея са установени 31 погребения. Всички са извършени чрез трупополагане, в изпънато положение по гръб, с глава на запад и ръце скръстени върху тялото, съобразно християнския канон. В гробовете са открити лични вещи - обеци, огърлици от стъклени мъниста, гривни, които дават допълнителна информация за погребалните практики и социалния статус на хората.

Откритията край Трънак очертават значим културно-исторически пласт, проследяващ развитието на региона от античността през ранното християнство до българското средновековие. Проучването продължава да допълва историческата карта на Източна Стара планина с нови данни.