Скръбна вест! Почина Малечка Палечка - най-малката българка

Ключови думи: почина, малечка палечка, ниска българка, най-малката българка, пневмония, Петя Гарова

Петя Гарова, позната на мнозина като Малечка Палечка, си отиде внезапно на 35-годишна възраст след усложнения от пневмония, съобщава вестник "Труд". Гарова, считана за най-малката българка, беше висока около 70 сантиметра и тежеше едва 20 килограма. Но въпреки миниатюрните си размери, тя притежаваше изключително голямо сърце, коментират хората от Луковит, където тя прекарва последните години от живота си в защитено жилище.

"Напусна ме един от най-близките ми хора, Петя Гарова. Ти за мен беше като сестра! Бях щастлива всеки път, когато успявах да те накарам да се усмихнеш – за мен това беше подарък от теб – твоята усмивка. Ти остави огромна следа в моето сърце! Сега знам, че ще си на по-хубаво място! Няма да се ядосваш, няма да те боли, няма кой да те наранява и разочарова… Обичам те… Сбогом! Един ден ще се видим отново! И отново ще се радваме на различни моменти!", написа през сълзи Емона Иванова – една от най-близките ѝ приятелки, която неотлъчно беше до нея и ѝ помагаше с всичко, от което имаше нужда.

Иванова често водеше Петя по концерти и културни събития, които Малечка Палечка обожаваше. Въпреки тежките си генетични заболявания, постоянните болки и физически ограничения, Гарова никога не спираше да се развива. Тя обичаше да учи и постоянно търсеше нови знания, с жажда, която трогваше всички около нея.

Съдбата ѝ обаче беше изпълнена с трудности още от самото начало. Като бебе, Петя била изоставена от биологичните си родители заради тежките увреждания, с които се е родила. Така тя попада в дом за сираци, където прекарва по-голямата част от ранното си детство.

В последните години от живота си Петя живееше в защитено жилище в Луковит, където лекарите и персоналът не спираха да се грижат за нея и да се борят с множеството ѝ здравословни проблеми – най-вече екстремната чупливост на костите ѝ.

„Най-малкият по размери човек в България, но с най-голямото сърце, което този град някога е срещал“, пишат трогнато жителите на Луковит, скърбейки за загубата на една необикновена душа.