Великата китайска стена е българска?

Цялата територия на север от китайската стена е известна с историко-географското си название „Тартария“, което се свърза с най-древната Стара Велика България!

Ключови думи: великата китайска стена, Тартария, Велика България, Зороастър, Октограмата, Звездата на Ищар

Държавата на българите е съществувала много преди началната година (165 г.), посочена в Именника на българските владетели. Стара Велика България е съществувала като независимо държавно образувание, още преди Хунския съюз. Именникът на Българските Владетели отразява само началото на християнския период от развитието на древната българска държава. Това разбива тезата, че първата Българска държава в Европа е основана чак от владетеля Кубрат, и то след разпадането на Хунския съюз.

Названието „Вананд“ често се среща в Древна Бактрия и в Древен Иран. Нещо повече! В един от химните за възхвала на Ахура Мазда, се говори за „VANANT YASHT“ – „Звездата Вананд“! 

Ахура Мазда (на древноперсийски: „اهورامزدا“), назоваван още и като „Ормузд“ или „Ормазд“ (на пехлеви: „whrmzd“) е богът на доброто в зорастризма. Обявен е за изначален бог от Зороастър, който е основал тази религия. 

 Зороастър е древнобългарски бог. 

Първоначално е бил бог на огъня, на огнената стихия. Нестинарството е реминисценция на древнобългарските ритуали в чест на Зороастър или Заратустра. Той е първото и най-често споменавано божество в сборника Ясна. Създава и опазват. нар. „арта“ (т. е. „истината“). 

„Артата“ е т. нар. сборна добродетелност, характерна за античните българи, наричана „Арете“. 

Зороастър бог е всевиждащ, но не и всемогъщ. Въпреки това според вярващите Ахура Мазда в крайна сметка ще изкорени злото. Негов съперник е Ангра Майню, който е „злият дух“, създател на злото. 

Ангра Майню ще бъде унищожен преди настъпването на т. нар. „фрашо керети“ („унищожението на злото“), което е равносилно на християнския Апокалипсис

Ранното българско християнство или първоинституционалната форма на християнството, въведена от българите като общодържавна религиозна система, произхожда от зороастризма. 

Съвременната концептуална рамка на езотерично християнство, твърде близка до гностичната гледна точка на ранното християнство, нарежда Заратустра сред основните духовни лидери, подготвили проявата на Слънчевия логос – Христос, през посветения от Назарет – Исус! 

Редица думи от българския език, като названието на българите „Вананд“, имат представката „анд/ант“. Източно-римският духовник, летописец и ревностен защитник на иконопочитанието Теофан Изповедник съобщава, че названието на общонародното събрание на древните българи е било „кувент“ („КУВЕNТОΣ“). В него също има суфикс „ент“. Той присъства и в думите „левент“ (строен млад мъж), „Дербент“ (планински проход), „дюлбен(т)“ (кърпа за глава), „пазвант“ (пазач), „сайвант“ (навес, пристроен към къща; сушина) и др. п., които имат древнобългарски произход и не бива да бъдат възприемани като турски заемки. 

Ванандовите българи са били съюзници на арменския владетел Вартан, който водил война с персите. Любопитно е, че в областта „Вананд“ и около нея текат реките „Кура“ и „Тертер“. 

Названието „Тертер“ пряко кореспондира с названието „Тартар“! В западноевропейската литература и картографията терминът „Тартария“ е използван най-вече през периода от XIII в. чак до XIX в. 

Названието „Тартария“ произхожда от етнонима „тартари“ („татари“) – едно от познати те наименования на древните българи. 

Историята на етнонима можем да проследим по писмено-документални данни, според някои учени, някъде около VIII в. За първи път се споменава в т. нар. „рунически“ надпис върху паметника на един от знатните пълководци от древнобългарски произход Кюл-Тегин (732 г.). Този надпис, по подобие на надписите от Мадарския конник, отразява важно политическо събитие – сключения съюз между древнобългарските племена „отуз-татар“ и „токуз-татар“. 

Известната древна китайска стена се счита, че е направена от китайците, които по този начин осигурили защитата си от нападащите ги от север номадски племена. 

 Защо тогава бойниците им са обърнати от север към юг, а не обратното?!

 Не трябва да се забравя, че цялата територия на север от китайската стена е известна с историко-географското си название „Тартария“, което се свърза с най-древната Стара Велика България! 

При „реставрацията“ на стената това разположение се променя. Известно е, че древните българи и техните родственици винаги са ограждали своята държавна територия със землено-насипни съоръжения. Това е традиция от времето на древните гети, а преди това от етруските и от пеласгите/белазгите. Тези гранични съоръжения са се използвали не само за защита, но и за организиране на нападения извън тях. 

Сигналната система, която е използвана при „китайската стена“ има също древен произход, чиито корени се откриват на историко-културните територии, населявани от древните ни предци. Включвала и система от сигнали с развявани платнени знамена и запалени предварително поставени клади. 

Технологията на строежа на т. нар. „китайска стена“ е също от древнобългарски произход. Тухлите са били кирпичени от изсушена солена глина. В хоросана за здравина са поставяни растителни материали – трици (остатъци от смляното жито). При китайския вариант това е брашно от сладък ориз, който се е поставял във варовия разтвор. Историко-географските и историко-политическите названия, които съдържат в основата си „тартар“/„татар“/„таар“ имат много древен произход и са свързани с разселението на древното Балканско и Причерноморско население в района на Цетрална и Западна Европа, Близкия и Далечния Изток. 

В Южна Испания през VIII в. – VI в. пр. Р. Хр. е съществувала т. нар. „Тартеска“ държава. Наследници на това древно население, което произхожда от преселници пеласги/белазги, а в по-късни времена – етруски и келти, са днешни те баски. В началото на I хил. пр. Р. Хр. идват индоевропейските племена на келтите, които били родствени на местното, автохтонно население. Същото станало и при заселването на келтите на Балканския полуостров. 

През втората половина на VIII в. пр. Р. Хр. в Южна Испания възниква Тартеската държава (на семитски език – „Таршиш“). Силно била развита социалната диференциация. Имало военна аристокрация, „плебс“ (народ, включваш селяни и занаятчии) и вероятно безправни, подобни на роби. Център на организацията бил градът, който очевидно се явява резиденцията на управляващата върхушка. Същите принципи и организация на обществено устройство се наблюдават през този период на територията на Балканския полуостров, Причерноморието и Тартария, разположена в Сибир. 

Твърде интересен факт е, че символ на тази легендарна държава са вписаните един в друг квадрати, т. нар. осемлъчна розета с вписан кръг в средата. Това е 

 знакът на Бог Залмоксис – богът на древните предци на българите – гетите

 Тази звезда се нарича октограма. През 2015 г. е открит в Северна България такъв нагръден знак, изработен от нефрит! 

Октограмата е символ на хармонията между материята и духа, на пропорционалността и равновесието, на постоянството и безкрайността не само в териториите, където са били гетите, но и техните предшественици – етруските, а преди тях и на беласгите/пеласгите. 

Осемлъчната звезда е била позната на хетите, хиксосите, скитите и шумерите. Тя била асоциирана с небето и боговете. Наричана е 

„Звездата на Ищар“

 Древните египтяни са считали за знак на богинята на писмото и на съдбата. Тя е 

знак, който се свързва с определено астрономическо тяло – звездата Сириус,

 най-ярката звезда от съзвездието Малкото Куче. Тя е имала същото значение за задгробния живот както за древните гети, така и за древните египтяни, шумери и бактрийци! 

В Индия осмоъгълната звезда се явява символ на съединението между женското и мъжкото начало, т. е. на зараждането на живота. Такъв знак е носил на гърдите си славния Александър Македонски. 

Древните българи са наричали слънцето и с друго име. По различни надписи от нашите земи се споменава бог Соленoс. То произхожда от името на първия монотеистичен бог – Залмоксис или Салмоксис. 

Саламин (на гр.: „Σαλαμίνα“, на катареву са: „Σαλαμίς“, „Саламис“) е най-големият гръцки остров (площ 96 км²) от групата на Сароническите острови в Егейско море. 

„Салам“ („shalam“) на финикийски означава „мир“, което е отбелязано в творбите на Омир. 

Името на законодателя Солон също произхожда от думата „саламис“. Той прекарва около 10 години от живота си в Древен Египет, където се докосва до тайните знания на египетските жреци. Именно той е преносителят на първоначалната информация за Атлантида. 

Град Солун (на гр.: „Θεσσαλονίκη“, „Тесалоники“, на турски: „Selanik“), който е вторият по големина град в Гърция, има общ корен също с думата „саламис“. 

Името на последния от тримата царе на обединеното Еврейско царство Соломон (на ивр.: „שׁ ְלֹמֹה“), който управлява през X в. пр. Р. Хр., произлиза от Залмоксис/Салмоксис! От името на слънчевия бог „Соленос“ се е развила българската дума „слънце“. Коренът е „слан“, „слън“, а „це“ е сравнително нова умалителна наставка. 

През IV в. пр. Р. Хр. се прави опит да се създаде на базата на религиозно-култовия образ на Бог Залмоксис единен общообединителен рели гиозен култ. Култът към Бог Серапис, създаден от династията на Птолемеите в Древен Египет, е синкретичен и обединява елементи от култовете към Залмоксис и Апис. Почитан е основно в Мемфис като бог на подземния свят, плодородието, лечител и спасител. Култът към това божество се въвежда от египетския владетел с древнобалкански произход Птоломей I, който е и основател и на династията на Птолемеите. 

Птолемей I Сотер (на старогр.: „Πτολεμαῖος Σωτήρ, Ptolemaĩos Sōtḗr“, „Спасител“ (р. 367 г. пр. Р. Хр. – поч. 283 г. пр. Р. Хр.), известен и като Птолемей Лаг  е стратег (пълководец) на Александър Македонски и негов наместник в Древен Египет, а след смъртта му един от Диадохите („Наследниците“). Той впоследствие става владетел на Древен Египет (306 г. пр. Р. Хр. – 285 г. пр. Р. Хр.). 

След 305 г. пр. Р. Хр. се титулува като „василевс“ и „фараон“. Птолемей е син на Арсиноя Македонска, правнучка на македонския цар Аминта I от Династията на Аргеадите. Баща му е Лаг, който е македонски благородник. Според някои източници Арсиноя е била първо конкубина на македонския цар Филип II и е била бременна от него с Птолемей, когато се омъжила за Лаг (Лагос). („Konkubine“; „concubitus“) в древността е жена, живееща с мъж в открита, нескривана връзка. Te живеят в конкубинат, неудостоверен чрез брак. Ето защо някои изследователи допускат, че бъдещият цар Птолемей I е нелегитимен син на цар Филип II Македонски и полубрат на Александър Македонски. 

Птолемей е бил доверен генерал на Александър Македонски и един от седемте най-близки негови телохранители. Той съпътства царя при посещението му на оракула в оазиса Сива, където Александър Македонски е прокламиран за син на Залмоксис (Зевс, Зиези) и на Амон. 

Амон или Амун е древноегипетски бог, който е покровител на гр. Тива. От XVII в. пр. Р. Хр., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с Бог Ра (Амун Ра) Узер Мат Мери Ре Амун (Рамзес II) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. 

Птолемей по-късно се отличава при кампаниите в Афганистан и Индия и при залавянето на узурпатора Бес (древноперсийски: „Artaxšaçrā V“, на старогр.: „Βήσσος“, на лат.: „Bessus“), самообявил се за Артаксеркс V е бактрийски владетел и зет на Дарий III, който като самозванец срещу Александър Македонски умъртвил своя зет и последен персийски шах от династията на Ахеменидите и се провъзгласил за персийски шах и управлявал в гр. Хорезъм само година през 330 г./ 329 г. пр. Р. Хр. 

Бес носи племенното име на бесите – древнобългарско племе от района на Родопите, чийто представители в далечни времена са се изселили в района на Бактрия (Северен Афганистан или Белуджистан).