Голям празник е в неделя, спазват се строги правила

Ключови думи: андреевден, флагман, 30 ноември

На 30 ноември отбелязваме празника Андреевден, а имен ден празнуват всички с имената Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан.

Според народните вярвания от този зимен празник денят започва да расте, колкото едно царевично (просено, житно и т. н.) зърно. Ето защо според традицията на празничната трапеза трябва да има ястия с боб, леща, булгур, жито и други.

Друго народно поверие гласи, че денят се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“.

Според стара традиция сутринта рано се взима от наедрялото зърно и трябва да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.

В някои райони на страната част от варивата се раздават за здраве и берекет из махалата, а на други места не изкарват храната от дома, за да не изнесат плодородието.

За да наедрява реколтата, в навечерието на Андреевден стопанката слага на огнището и ново гърне и вари в него жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.

Обичаят повелява на празничната трапеза да има питка с кръст на нея, която да се разчупи от най-възрастния мъж в дома. На масата се слагат ястия с боб, леща, царевица, булгур. Хубаво е да има ястие с тиква и подсладено жито, разкриват етнолози. 

Вечерята на Андреевден трябва да е постна, защото денят се пада в периода на Коледните пости.

Дете, родено на Андреевден, се смята за закриляно от светеца и „мечките няма да му сторят зло“.

Друга традиция гласи, че на Андреевден трябва да се сварят в общ съд различни зърнени култури, като най-добре е в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. 

Според някои поверия всеки в дома трябва да хапне от домашното вариво, било то леща, боб, булгур, за да бъде здрав през новата година и да има късмет.

Поверия за времето:
Ако на Андреевден времето е топло, зимата ще бъде тежка.

Ако вали сняг, годината ще е плодородна.

Ако е мъгливо, ще има много царевица и жито.