Държавата отваря път към покупка на „Лукойл“?

Догадките се появиха, когато четирима депутати предложиха ллимитът за държавни гаранции по Закона за ББР да бъде увеличен с 2 милиона

Кани ли се държавата да придобие активите на „Лукойл“ в България чрез Българската банка за развитие. Този въпрос излиза на дневен ред, след като в проектобюджета за 2026 година се предвиждат допълнителни 2 млрд. евро държавни гаранции, които се добавят към вече заложената рамка. 

Това предложение е внесено с подписите на Костадин Ангелов (ГЕРБ), Кирил Добрев (БСП), Павела Митова (ИТН) и Йордан Цонев (ДПС).

Първоначалният вариант на закона предвиждаше лимитът за държавни гаранции по Закона за ББР да бъде 1.75 млрд. евро. В новата редакция сумата скача до 3.75 млрд. евро, тъй като освен програмата за енергийна ефективност и общинските проекти, в пакета вече се включва и възможност за придобиване на акции и дялове от „Лукойл“. В резултат общият размер на държавните гаранции, които могат да бъдат поети през 2026 г., се увеличава от 3.8 млрд. евро на 5.8 млрд. евро. В тази сума влизат и още 2 млрд. евро гаранции по Закона за държавния дълг, предназначени основно за сектор „Енергетика“.

Идеята ББР да купи „Лукойл“ не означава директен бюджетен разход, поне на теория. Според запознати заемът би се връщал чрез бъдещата печалба на придобитото дружество. Въпреки това покупка в подобен мащаб е трудно мислима без международна координация. „Лукойл Нефтохим Бургас“ е актив с ключово значение за сигурността на доставките, а в международен план въпросите за собствеността и контрола върху руски активи са изключително чувствителни. Дори правомощията на особения управител Румен Спецов не могат да заобиколят необходимостта от дипломатическо и регулаторно съгласуване, което прави операцията далеч по-сложна, отколкото звучи на хартия.

Контекстът е още по-интересен, като се има предвид, че тази година държавата вече наля 4 млрд. лв. в капитала на ББР, именно заради програмите за енергийна ефективност и общинските проекти. Сега натоварването на държавната банка се увеличава в пъти, а полето на действие – разширява до стратегическите енергийни активи.

Паралелно с идеята за „Лукойл“, управляващите удрят и друга линия – реформа на концесионните такси за добив на подземни богатства. В предложените между първо и второ четене текстове се предвижда увеличение на част от таксите, което да отразява рентабилността на добива. Ставките за олово и цинк остават без промяна, тъй като добивът им става все по-сложен и трудоемък. При благородните метали таванът на таксата достига 6%, а при останалите метални полезни изкопаеми – 5%. Ако находището е с доказано неблагоприятни условия, Министерският съвет ще може да освободи концесионера от плащания за до пет години или да намали таксата наполовина. Въвежда се и ново концесионно възнаграждение за дълбоките геотермални ресурси, което поставя основа за бъдещи инвестиции в геотермална енергия.

Така Бюджет 2026 се оказва документ, който не просто определя разходите и приходите за следващата година, а преначертава ролята на държавата в енергетиката, добива и стратегическите отрасли. Идеята държавата да има опция да купи „Лукойл“ ще отвори сериозни дебати – от въпроса за националната сигурност и енергийната независимост до това доколко ББР трябва да бъде използвана като инструмент за политически решения. Следващите седмици ще покажат дали предложението ще бъде прието и какви реални намерения стоят зад него.

Изночник: Медиапул