До 5 бона такса GSM в затвора

Ключови думи: телефон, такса, затвор, арестанти

От 2000 до 5000 лева стига таксата, която близките на затворници и арестанти заплащат на когото трябва, за да може лишени от свобода да се сдобият с телефонен апарат вътре. Това сочи проучване на „Телеграф“ след последната мащабна акция в ареста на Варненския затвор, където 43-годишен надзирател бе спипан с подкуп от 2000 лева.

„Категорично се разграничаваме от такива служители. Те уронват престижа не само на синдиката, но и на Министерството на правосъдието. За мен е необяснимо да го правят, при положение че заплатите им се подобриха, условията на труд също“, коментира пред „Телеграф“ Ясен Тодоров, председател на Синдиката на служителите в затворите. „Контролът в последните 2-4 години е много засилен и може би това е една от причините да се искат толкова пари. Самите служители трудно се съгласяват, защото ако до преди години бяха с ниски заплати, то сега не е така“, допълни той.

Мобилните телефони са сред най-търсените и желани от затворниците, но и най-често залавяните при внезапни проверки по килиите. Отчети на ГД „Изпълнения на наказанията“ сочат, че при проверки в затворите във Враца и Пазарджик например са разкрити общо 25 мобилни телефона и 11 случая с наркотични вещества само за месец. При други проверки на местата за лишаване от свобода в последните години са хващани до 30 бройки, което прави чисто статистически – по 1 телефон дневно, който нелегално влиза в затвора. Отчита се, че мобилните телефони представляват сериозен риск за сигурността и позволяват на лишените от свобода да поддържат връзка с външния свят и дори да продължат престъпната си дейност.

Често преодоляването на забраните се извършва от доставчици. Хората, които вкарват камиони и зареждат затвора с хранителни продукти, твърдят запознати. Що се отнася до арестите, там понякога има и т.нар. „контролирано“ допускане на мобилен телефон, тъй като ползвателят все още е следствен и може да бъде закачен, за да го подслушват разследващите органи. Това е един от способите за събиране на данни от типа СРС.

Сериозен проблем е, че повечето от затворите в България са в населени места, често в гъсто населени жилищни квартали. Блестящ пример за това е Софийският централен затвор. Това е и причината за невъзможност да се постави заглушителна техника, която да не допуска мобилния сигнал през стените на зандана.

Мобилните телефони, СИМ карти, смарт часовници, лаптопи и други електронни устройства за комуникация или съхранение на данни са сред най-търсените и опасни предмети за контрабанда в затвора, тъй като позволяват на лишените от свобода да организират престъпна дейност отвътре. Често един апарат се ползва от няколко затворници. Те го разменят помежду си, а всеки си активира предплатена СИМ карта.

Самите телефони най-често са от типа „Нокия с фенерче“, тъй като са лесни за разглобяване и укриване. Понякога един апарат се разглобява, а отделните му части се крият у различни пандизчии, дори в отделни килии. Служители са залавяли телефони, пъхнати в кухини на пъпеши. Откривани са телефони, скрити в части от мебели, обувки, матраци или дори в туби с лечебен гел. Има случаи на открити телефони, демонтирани и скрити в други електрически уреди като печки.

Повечето затворници активират телефоните си, за да се чуят с близките си. Това се прави предимно вечер, по-рядко през деня. Избира се смяна на определени надзиратели. Които или са същите, които са вкарали апаратите, или са такива, които приемат рушвети за разни неща и се знае, че ще си затворят очите за нарушения. На следващо място са наркотиците.

Те също се вкарват от близки на затворниците по време на свиждания. Невинаги това става с подкупи. Понякога просто минава с храната, която им носят. Хващани са какви ли не изобретения като марихуана в буркан с люти чушки, хероин в лютеница и синтетични наркотици под формата на мелничка с хималайска сол и др. Често самите затворници пък си приготвят домашна ракия, т.нар. „затворнически алкохол“.

Много е важно един затворник да притежава и по-голям брой цигари от разрешеното, тъй като легално се допуска само определено количество. А вътре кутията с цигари е разменна монета, по-ценна от парите навън. Нещо като „затворнически биткойни“. Списъкът със забранени предмети се актуализира постоянно, за да отговори на новите заплахи и методи за контрабанда, които стават все по-изобретателни. Един от най-сериозните проблеми е участието на персонала. През годините има редица случаи, при които служители (включително петимата надзиратели от ареста във Варна от началото на миналата седмица – б.а.) са били задържани по подозрение за участие в схеми за трафик на наркотици и други забранени вещи в затвора.

Незабравимо остава бягството от Софийския централен затвор на двамата легендарни рецидивисти Владимир Пелов и Радослав Колев през 2018 г. Освен че използваха пистолет, те минаха през централния портал, а единственият, който се опита да ги спре, беше чистачка, която премиташе тротоара в този момент.

Според разследването Пелов и Колев са получили пистолет и нож в колет, който уж е съдържал електрическа техника или други разрешени за вкарване вещи. Въоръжени с тях, те нападат дежурните надзиратели и успяват да преминат през няколко поста до главния портал на затвора. При последвал тараш по колите са намерени мобилни телефони, СИМ карти и USB кабел, служили за комуникация и координиране на действията, включително получаването на оръжието, което също е било внесено в затвора.